Имам Раббани, Мектубат (Писма), том № 1, писмо № 96

Това писмо, написано до Мухаммед Шериф, обяснява, че тези които не изпълняват поклонения и ибадети в предопределените им времена, използвайки изразите ‘Ще го направя утре’ или ‘Ще го изпълня по-късно’, грешат; и също така е нужно да се придържане към начина на служение на исляма, показан от Хазерети Мухаммед.

valley-of-flowers-96015

Скъпи синко! Днес си в ситуация, която ти позволява да направиш всичко, което пожелаеш. Намираш се във възрастта, когато младостта, здравето, възможността (способността), силата, благосъстоянието и комфорта биват събрани в едно. Защо отлагаш за утре да изградиш средствата, които ще станат причина да постигнеш Безкрайното щастие и да извършваш полезни дела? В дните на младост, най-доброто време в живота, човек трябва да се опита да изпълнява заповедите на неговият Господар, неговия Създател, и да Му служи. Това е най-доброто и най-полезното деяние. Трябва да се избягват харамите, които Ислямът забранява, и това, което е съмнително (действията, в които не сме сигурни дали са позволени или забранени). Това е времето, когато човек трябва да се опита да даде най-доброто от себе си, за да не изгуби възможността за изпълнението на петкратната молитва намаз в джемаат[1]. Заповядано е, че този който има имущество дозтигащо нисаб[2] трябва да даде зекят. Без съмнение е нужно да се даде зекят. В такъв случай, човек трябва да дава зекят пожелание и дори да умолява бедните да го приемат. Тъй като Аллаху теаля е много милостив Той намали поклонията на пет пъти за двадесет и четири часа и заповядва да се дарява на бедните с точност или приблизително една-четиридесетта от търговската стока и също токлкова от пасящия по нивите добитък. Той забрани няколко неща и позволи много други.

Дело на необмислен инат и безпричинност да не се отеделя времето, (не повече от час за двадесет и четири часа) да се изпълнят заповедите на Аллах, или да не се дава една-четиридесета от придобитото имущество (един богат да даде на беден мюсюлманин), и да се стреми да прави неща, които са харам или съмнителни, изоставяйки настрана безбройните позволени деяния.

Младостта е времето, когато нефса ври и кипи, сладострастието лудува, а същевременно дяволски настроени хора и джинове атакуват. За малкото добри дела направени в такава възраст се дава много севаб. Когато човек остарява, желанието за светски удоволствия затихва, възможностите и силите изчезват, и надеждите за осъществяване на желаното се изпаряват, тогава нищо не може да бъде направено, освен въздихания. Но много хора дори и в това време нямат капка съжаление. Ако се почуства съжаление дори и в тази вече напреднала възраст, това би означало разкаяние (покаяние) и все още е голяма благословия. А много хора не доживяват тези дни.

Вечното наказание и различни мъчения, за които нашия Пророк ‘саллаллаху алейхи ве селям’ е споменал, със сигурност ще се сбъднат и всеки ще получи това, което е заслужил. На днешно време порочни (злонамерени) хора и дяволски джинове ни заблуждават, като поставят прошката и състраданието от Аллах на преден план, така ни възпират от служение (поклониния) и ни карат към съгрешения. Все пак, човек трябва добре да осъзнае, че този свят е нашето изпитателно място. От това следва,че тук са събрани заедно и любимците и враговете, и над всички е спусната милост. В действителност, Той (Аллаху теаля) заявява в петдесет и пети Айет на Сура Араф (меал) “Моето милосърдие е над всичко”. Но в Деня на Възкресението враговете ще бъдат отделени от любимците. Айетът “О кяфири! Днес се отделете от тези, които обичам!” в Сура Ясин, съобщава този факт. И в онзи ден милостта ще е само над любимците; няма да има милост за враговете, които без съмнение ще бъдат прокулнати. Всъщност айетът (меал) “в онзи ден Моята милост ще е само над тези, които се страхуват от Мен, избягват да се превърнат в кяфири и да извършват грехове, плащат зекят и вярват в Коран и Моите пратеници” в Сура Араф потвърждава този факт. От тук следва, че в онзи ден милостта на Аллаху теаля ще бъде дадена на хората ебрар, т.е. на тези Мюсюлмани, които са с добри навици и полезни деяния. Да, всички мюсюлмани с иман (вяра), дори и с големината на прашинка, ще постигнат милосърдие, но това ще стане след дълъг престой в Ада. За да се постигне опрощение, е нужно човек да почине с иман в последният си дъх. Когато сърцето почервява от извършването на грехове и когато заповедите и забраните на Аллаху теаля са омаловажени, то как тогава светлината на имана би могла да се запази в последното издихание? Великите алими по “тасаввуф” казват: “Продължителното извършване на малки грехове водят до големи грехове. А продължителното извършване на големи грехове склонява човек да умре като неверник.” Нека Аллаху теаля да ни предпазва от това състояние!

Превод на Персийски куплет:

Говорих много малко и се страхувах да не нараня вашето сърце!

Познавайки сприхавостта ви, се въздържах

                                     от това което трябваше да ви се предаде.

Нека Аллаху теаля ни благослови с извършването на харесваните от Него неща. С уважение към Неговия любим Пратеник, хазерети Мохамед, и ценните му Ахл-и Баит, нека Той да приеме нашата молитва. Носещият това писмо, Мевляна Ишак, е добър познат и муклис на този факир. С него зачитаме съседките ни права от дълго време. Ако той поиска някаква помощ от вас надявам се няма да го разочаровате, Инша’Аллах. Той притежава таланта ‘изискан краснопис’. Весселям!

Не, не! Твоят Аллах никога не се отнася несправедливо с теб!

Тези твои стадания са компенсация от твоите деяния!

___________________________________________________________________________________

[1] Един човек изпълнява намаз най-отпред, а другите зад него го следват. Човекът, който води се нарича имам (водач). Тези, които го следват се наричат джема’ат.

[2] Граница на имуществото, отпределяща кой е религиозно богат и кой беден. Този, който притежава имущество по-малко от определящата граница се нарича “религиозно беден”. И съответно този, който притежава повече от тази граница по имущество е религиозно богат.

Print Friendly, PDF & Email

Share This: