Причини, поради които вярващ човек може да изгуби своя иман (вяра) впоследствие.

15782569_10202385096146116_2077926816_n

Има четиридесет неща, които стават причина вярващия човек в момента, да изгуби своя иман (вяра) в последствие:

1 – Да се вярва по грешен начин. [Всеки, който се отклони дори и малко от вярата, съобщена от ехли суннитските учени, става еретик или неверник. Ако човек отрече нещо, което е задължително да се вярва, той се превръща в кяфир (неверник) моментално. Счита се бид’ат (отклонение) или далалат да се отрече дадено нещо, което не е задължително да се вярва. Бид’ат или далалат може да причинят на изпълняващия ги да умре без иман (вяра)]
2 – Слаб иман (вяра), т.е. иман без амал (задължително служение, ибадети).
3 – Да се вършат неправилни неща с деветте органа.
4 – Да се продължава да се извършва голям грях. [От това следва, че: мюсюлманите не трябва да консумират алкохол; мюсюманските жени и момичета не трябва да показват главите си, косите си, прасците на краката си и китките си на на-махрем мъже (за тях). ]
5 – Да не се оказва благодарност за даденото благо “ислям”.
6 – Да не се изпитва страх от умиране без вяра.
7 – Да се угнетява.
8 – Да не се слуша еза̄н, който се чете в съответствие със суннета. [Човек, който пренебрегва езан, изпълнен по правилния начин се превръща в неверник незабавно.]
9 – Неподчинение към родителите. Твърдо да се отхвърлят техни заповеди, съответващи с Исляма и такива, които биват мубах (позволени).
10 – Да се дава клетва много често, дори и тези клетви да са истини.
11 – По време на намаз да се пренебрегва та’дӣл-и еркя̄н когато се изпълняват: руку (навеждане напред), кавме (стоене в изправено състояние след руку), двете седждета (кланяне до земята), джелсе (седене между двете седждета). Т
а’дӣл-и еркя̄н означава човек да се застои в туманинет, т.е. без да се движи за толкова време, колкото би му отнело да каже “Субханаллах”. 
12 – Да се омаловажава намаза, да не се отдава значение на заучаването начина на изпълнение и преподаването му на семейството и на децата. Да се възпират другите от извършване на намаз.
13 – Да се пие алкохол [вино и всяка друга твърда напитка, която при консумация в големи количества опиянява; същото важи, дори когато алкохолът се приеме в малки количества].
14 – Да се угнетяват (вярващите) мюсюлманите .
15 – Да се прави собствена показност като евлия или като човек, изучил ислямиета; Дасе представя като религиозен учен или преподавател без да следва поученията на Ехлисуннет [Измамни религиозни книги, написани от такива лъжци не трябва да бъдат четени, и не трябва да се присъства на техните церемонии и речи].
16 – Да се забравя или да не отдава значение на извършен грях.
17 – Да се възгордява.
18 – Да се самохаресва (уджб), т.е. да се изразява възхищение от придобитите знанията и извършените поклонения.
19 – Да се лицемерничи (мунафиг).
20 – Да се завижда на брат по религия.                                                        
21 – Неподчиние на заповеди от правителството или властник (дори), които са съвместими с исляма .
22 – Да се твърди, че даден човек е добър, без да се познава подобаващо.
23 – Да се упорства в лъжата.
24 – Да се отбягват учените [Да не се четат книгите на Ехлисуннетски учени].
25 – Мустаците да се оставят по-дълги, от допустимото (по суннет).
26 – Мъжете да носят копринени дрехи. Позволено е да се носи синтетична коприна или материя с копринена тъкан и памучна основа.
27 – Да се упорство в злословенето (гъйбет).
28 – Да се угнетяват съседите, дори ако те са неверници.
29 – Да се показва прекалено ядосване относно земни дела.
30 – Да се дава или получава лихва.
31 – Да се удължават ръкавите и крачолите на дрехите с цел показност.
32 – Да се правят магии.
33 – Да се не се посещават праведните махрем роднини.
34 – Да се изпитва омраза към любимите раби на Аллаху теаля, и да се обичат онези, които искат да унищожат исляма. [ХУББ-И ФИЛЛЯ̄Х, БУГД-И ФИЛЛЯ̄Х е условие на вярата.]
35 – Да се остава в сърдито състояние с брат мюсюлманин за повече от три дни.
36 – Да се продължава прелюбодейството.
37 – Да се осъществяват хомосексуални връзки и да не се прави покаяние за това.
38 – Езанът(привикване за молитва) да се изпълнява във времената, опсани в книгите по Фикх и/или по показания начин по суннет. Да не се оказва почит и/или да не се слуша езан, който се чете в съответствие със суннета.
39 – Ако се използват сладки думи (напътствие – “нехи”) с цел да се попречи на човек, който върши хара̄м, дори и при наличието (притежанието) на тази възможност.
40 – Да се гледа с лекота на забраните в исляма, които биват пренебрегвани от хора, над които имаме право да предупредим; като например, мъжът има тези права над жена си, дъщерите си. Той има правото да ги предупреди ако те излизат на вън с непокрити глави, ръце, крака, с украсени и напарфюмирани дрехи, и също ако се срещат с неподходящи хора.


Книга-за-намаза фронтtam ilmHakikat_Kitabevi_Button

Print Friendly, PDF & Email

Share This: