Има ли други доказателства в исляма, освен Коран-и керим?

Някои хора твърдят следното: “Аз не признавам никакви доказателства освен Корана! Чета превода на Корана и изпълнявам това, което разбирам от него.”

Правилен ли е този подход?

Не ни ли е достатъчен Коран-и керим, за какво ни е друг източник?

Отговор:

Човекът, който изразява такива мисли, не притежава и частица искреност, и в никакъв случай не вярва в Коран-и керим. Ако вярваше, трябваше да е повярвал във всичко посочено в него.

Аллаху теаля не заповядва: “Следвайте само Мен, подчинявайте се само на Мен”, а повелява на мюсюлманите да се подчиняват на Пророка и ислямските учени. Кой безмезхебник би отрекъл следните знамения (в които по смисъл се казва):

“Подчинявайте се на Аллах и Неговия Пророк!” (сура Енфал: 20)

Подчинението в Мухаммед “алейхисселям” е повеля на Коран-и керим.

“Онзи, който се подчинява на Аллах и Неговия Пророк, постига най-велико избавление.” (сура Ахзаб:71)

“Кажи Пророко Мой: “Следвайте ме, за да ви заобича и Аллах.” (сура Ал-и Имран:31)

“За онези неверници, които не вярват в Аллах и Неговия Пророк (невярващите в тях стават неверници), Ние сме подготвили яростен огън.” (сура Фетх:13)

Човек, който не вярва в Пророка “алейхиссаляту весселям” също е неверник. Да се вярва в него означава да се повярва, приеме и хареса всичко, което е казал Той.

“Кажи: “Подчинете се на Аллах и Неговия Пророк! Нека отвръщащите се (неподчиняващите се, неверниците) да знаят, че Аллах не обича неверниците.” (сура Ал-и Имран:32)

Не само отвръщащият се от Аллах, но и отвръщащият се от Пророка “алейхиссаляту весселям” става кяфир (неверник).

“И вземете това, което Моят Пророк ви даде! И отбягвайте това, което ви забрани!” (сура Хашр:7)

“Този Пейгамбер налага халяла (позволява) хубавите неща и забранява харама (забранените) – грозните неща.” (сура Араф:157)

(Аллаху теаля е позволил също и на Своя Пророк да налага харама (да забранява))

“Който се подчинява на Пророка, ще се е подчинил и на Аллах.” (сура Нуса:80)

“Който се възпротивява на Аллах и Неговия Пророк, несъмнено той е в ясна заблуда.” (сура Ахзаб:36)

“Онзи, който се подчинява на Аллах и Неговия Пророк, ще отиде в Дженнета, а онзи, който се противи – в Джехеннема.” (сура Ниса:13,14)

“И ако има разногласие между вас, отнесете го към Аллах и Неговия Пророк (към Коран-и керим и Сунната).” (сура Ниса:59)

“Ние изпращахме всеки Пророк, за да му се подчиняват.” (сура Ниса:64)

Аллаху теаля е изпратил Мухаммед “алейхисселям”, за да разяснява Коран-и керим. По отношение на поставянето на закони, вярата, подчинението и в споменаването на неговото име в Келиме-и шехадета, Аллаху теаля споменава името на Пророка наред със Своето. В два айета по смисъл се казва:

“Низпослахме Коран-и керим на тебе, за да го разясниш на хора.” (сура Нахл:44)

“Изпратихме ви Пророк, който ви донесе писанието и мъдростта, и ви учи на онова, което не знаете.” (сура Бакара:151)

Имам Шафии “рахметуллахи алейх” е казал:
“Мъдростта, за която се споменава в този айет, е Суннетът. Първо се споменава Коран-и керим и веднага след това мъдростта.” (Рисале, 78-а стр.)

Хадис-и шерифите на тази тема са следните:

“Едновременно с Коран-и керим, Джебраил донесе и Суннета – неговото разяснение.” (Дарими)

“На мен ми бяха дадени заповеди колкото Корана.” (И. Ахмед)

“Ще се появят хора, които ще твърдят: “Приемете само халялите и харамите, намиращи се в Корана!” Проумейте го добре – забраната (налагането на харам) от Пророка, е равносилно на забраната от Аллах.” (Тирмизи, Дарими)

“Онзи, който ми се подчини, ще влезе в Дженнета, но онзи, който ми се възпротиви, не би успял да влезе в Дженнета.” (Бухари)

“Когато настъпи времето моята общност да се отдели от правия път, онзи, който продължи да поддържа моята Сунна, ще получи шехидски (мъченически) севаб.” (Хаким)

“Когато възникнат спорове, следвайте стриктно моята сунна и сунната на хулефа-и рашидин (четиримата халифи на Мухаммед “алейхисселям”).” (Тирмизи)

“Следващият ме, ще е последвал и Аллах. Противящият се на мен, ще се е възпротивил и на Аллах.” (Бухари)

От друга страна, безмезхебниците не приемат, факта, че доказателствата в религията са четири. Казват, че не съществуват други, освен Коран-и керим и Сунната. Новопоявилите се “разбирачи”(!), изпреварвайки в заблудата си дори и безмезхебниците, се осмеляват да нападат дори израза “Коран и Суннет”, като казват: “Някои хора измислят нова религия, различна от Корана, под името Суннет. Пророкът беше само един “пощальон” – той си изпълни задължението с донасянето на Коран-и керим и неговата работа приключи.” С тези слова се опитват да представят Сунната като нещо различно от Коран-и керим. В айетите е съобщено, че тези хора са неверници.

Както се вижда, онези, които казват “Само Коран” и не се подчиняват на Мухаммед “алейхисселям”, са измамници (шпиони) и неверници (опитващи се да унищожат исляма, прикривайки се зад мюсюлманските си имена). [Желаещите да придобият обширна информация по този въпрос, могат да свалят и прочетат книгата Признанията на английския шпионин, безплатно от сайта Еhlisunnetbg.com ] Тези хора само привидно твърдят, че вярват в Коран-и керим, защото онези, които събраха Коран-и керим и хадис-и шерифите, са сподвижниците на Мухаммед “алейхисселям”. Човек не може да вярва в едното и да отрича другото. Едно от чудесата на Пророка ни Мухаммед “салляллаху алейхи ве селлем” е, че е съобщил за появата на тези хора още преди 14 века. В три хадис-и шерифа се казва:

“Ще дойде време, когато ще се появят хора, които ще ме отричат. Когато се спомене един мой хадис, те ще отвърнат: “Пророкът не би казал нещо такова. Ти остави това, предай от Корана.” (Ебу Йа’ла)

“Ще се появят високомерни хора, който ще казват: “Аллах не е сторил харам нищо друго освен написаното в Корана.” Кълна се, че има заповеди, с които съм забранявал и съобщавал лично. Техният брой е по-голям от тези, повелени в Корана.” (Ебу Давуд)

“Ще се появят хора, които ще казват, че не приемат други доказателства освен Корана.” (Ебу Давуд)

В Коран-и керим не се казва: “Следвайте само Корана”, а: “Подчинявайте се на Аллах и Неговия Пророк!” Онзи, който отрича Пророка на Аллах, става неверник. Това е посочено в Коран-и керим, чието разяснение се явяват хадис-и шерифите.

Когато един човек е казал на Имран бин Хусейн “рахметуллахи алейх”:

“Говори ни само от Корана!”, той е отвърнал: -“Глупако, може ли да ми намериш броя на рекятите на намазите в Коран-и керим?”

Един ден са дошли група мюсюлмани при хазрети Омер и му казали, че не са успели да намерят доказателства в Коран-и керим относно това, колко рекята трябва да се кланят намазите по време на пътуване. Хазрети Омер им отвърнал: “Онова, което не може да намерим в Корана, изпълняваме по начина, който сме видели от Расулюллах. Той намаляше на два рекята четирирекятовите намази.” (Мизан-ул-кубра)

Когато човек проумее важността от следването на Расулюллах, той ще проумее, че е необходимо да се следват и хадис-и шерифите, които са разясненията на Коран-и керим. Ако хадис-и шерифите отсъстваха, никой нямаше да знае колко рекята са намазите и как се изпълняват, какви са фарзовете на зекята, оруджа и хаджа, и какво съдържа ислямското право. Т.е., никой нямаше да е в състояние да извлече тези знания от Коран-и керим. Следователно, хадис-и шерифите са задължителни за разбиране на Коран-и керим – те са неговите пояснения. А за разбиране на хадис-и шерифите, от друга страна, са нужни разясненията на ислямските учени. Аллаху теаля повелява:

“Питайте Пророка! Питайте учените!”

Ако всеки беше в състояние да разбира Коран-и керим, каква нужда имаше от изпращането на Пророка? В исляма са се появили 72 еретични течения поради факта, че не са успели да разберат Коран-и керим по правилен начин. В три айета се казва по смисъл:

“Ако бяха питали за него пророка или удостоените с власт (упълномощените, учени), те щяха да го разберат.” (сура Ниса:83)

(Оттук се разбира, че мюсюлманите трябва да се подчиняват и на “улюл емр” (упълномощените, ислямските учени)).

“Тези примери ги проумяват само учените.” (сура Анкебут:43)

“Ако не знаете, питайте учените.” (сура Нахл:43)

Тези знамения показват, че за разбиране на Коран-и керим са нужни разясненията на ислямските учени. Онзи, който чете превода на Корана, не може да разбере какво Аллаху теаля иска да ни каже с него. Той научава само онова, което преводачът е разбрал (въз основа на знанията, които притежава) и какво иска да ни предаде. А какво ще стане ако преводачът е невеж или еретик? Четящият този превод ще разбере това, което преводачът си е мислил, че е разбрал и искал да ни предаде (т.е. той оформя превода по начин, който “да докаже” неговите заблудени мисли, като избира подходящите думи, за да постигне целта си. С други думи, той чете оригинала на Корана, стига до извода, че е разбрал нещо, като пише онова, което е разбрал (или съзнателно изкривява смисъла му). По този начин четящият превода се опитва да разбере, не Коран-и керим, а това, което е разбрал преводачът, т.е. неговите лични мисли и разсъждения), а всъщност не е това, което Аллаху теаля иска да ни каже. Човек, който чете превод, няма как да научи знанията за делата и поклоненията, а знанията за вярата остават нещо съвсем непонятно за него, защото всички 72 отклонени течения (еретици) са се появили, поради това, че са давали грешни значения на айетите на Коран-и керим.

Коран-и керим е като конституцията на нашата религия. Стотиците хиляди хадис-и шерифи са неговите преки разяснения, а ислямските учени, от друга страна, са пояснили айетите и хадис-и шерифите. Човек, който не познава тези разяснения, не е възможно да следва Коран-и керим. Такова е положението и със сегашната конституция. Държавата се управлява със закони, устави, наредби и съдебни решения. Ако те липсваха, никой нямаше да може да управлява страната само с конституция. Конституцията винаги пренасочва към законите, а Коран-и керим към Мухаммед “алейхисселям” и ислямските учени. Следователно, само с конституция, държава не се управлява и само с четене на преводи религия не се научава.

Print Friendly, PDF & Email

Share This: