Речник и значения

[wpdreams_ajaxsearchlite]

А

Езан (азан): “Публично съобщаване” в началото на всяко време за намаз, четене на определени думи в определен ред на арабски език.

Азра’ил: Един от главните меляикета. Взема душите на човешките същества.

Айет, яйят: Айет в превод означава знамение. Коран-и керим е съставен от 6236 низпослани айета.

Акаид: Обхваща неща, в които трябва да се вяра. Това са знанията за вярата.

Алеви:  Или още шиити (шиа’). Буквално означава “привърженици на хазрети Али (радиаллаху анх) “, но в своята същност това е еретично течение, основано от евреина Абдуллах ибни Себе от Йемен.

Алейхисселя̄м: Мир нему. Използва се след изричане или изписване на имената на пейгамберите или най-главните меля̄икета. Ако са двама се казва “алейхимесселя̄м”, а ако са повече – “алейхимусселя̄м”.

Амин: (Към Аллаху те’аля) “Приеми молитвата ми.”

Арасат: Сборището Араса̄т (Махшер). Това е мястото, където ще бъдат събрани всички създанията след възкресението. Нарича се още “Мевкиф” или “Махшер”.
Арш: Аршът е най-голямото творение на Алла̄ху теа̄ля̄, което се намира над седемте небеса и над Курсӣ. Той е краят на материалния и началото на нематериалния свят. Нарича се още “Аршуллах”, “Арш-и меджӣд” или “Арш-и а’ля̄”;Края на физическата материята, граничеща седемте небеса и Курси, което е без седмото небе и в рамките на Арша.

Ахир заман: Времето преди края на света.

Б

Бейт’ул Ма’мур: Място, което се намира на небето и около което непрестанно обикалят меля̄икетата. Това е тяхното къбле.

Бесмеле: Израз на арабски език  “Бисмиляхир-Рахманир-Рахим” (В името на Аллах, Който е Рахман (съжалява всички творения в този свят, независимо дали са мюсюлмани или неверници) и Рахим (ще съжалява САМО мюсюлманите в отвъдния живот).

Бид’ат:  Грешна, невярна информация относно вярата и правилата във вярата; вероубеждения, дела и думи, които не са съществували по време на Мухаммед (алейхисселя̄м) и четиримата му халӣфи, а са се появили след тях. Всички бид’ати са изопачавания и разваляне на религията и вярата.

Бурак: Животно от Дженнета (Рая), което носело Расулюлллах от Мекка до Йерусалим в нощта Ми’радж. Описано е като безполово, бързо придвиждащо се бяло животно, което е по-малко от муле, и по-голямо от магаре.

В

Ваджиб: Заповеди, които категорично трябва да се изпълняват, също като фарза. Доказателствата на ваджиб в Кора̄н-и керӣм не са така ясни, както на фарзовете. Към тази катерогия спадат кланянето на нама̄зите витир и байрам, коленето на курбан от богатите и даването на садака-и фътр. Силата на ва̄джиба е като на фарза.

Г

Гази: Убитите във война по пътя на Алла̄ху теа̄ля̄ се наричат шехӣди, а оцелелите га̄зии.

Гусюл, Гюсюл: ритуално измиване на цялото тяло по описания начин на Фикх.

 

Д

Джаиз: Позволено е, може да се извърши и не е грях.

Джеляла: Беликолепност.

Дженнет: Рай.

Джихад: Джихад не е правене на революция, неподчинение към държавните органи, въставане, тероризъм, нанасяне на побой, осъществяване на насилие или нагрубяване. Всички тези неща ислямът ги определя като пораждане на фитне (вж. Фитне). Това довежда до причиняване на страдания на самите
мюсюлмани, до вкарването им в затвори и забраняване на разпространяването на ислямските знания. Остава се с напълно грешно впечатление за исляма. Затова предизвикващите фитне са прокълнати от Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем).
   Джиха̄дът е борба с враговете на Алла̄ху теа̄ля̄ с различни средства. Нашият нефс е най-големият враг на Мевля̄ (Алла̄ху) теа̄ля̄ , затова борбата с него се определя като “голям джиха̄д”. В Кора̄н-и керӣм никъде не се говори за насилване на хората, за да приемат исляма. Напротив, това е порицано, категорично забранено и е голям грях.
   Джиха̄дът се прави с цел разпространяването на исляма, на ислямските знания, а не с цел да се накара някого да ги приеме насила. В Книгата на Алла̄ху теа̄ля̄ се повелява милост към хората, меа̄л: “Няма принуждение в религията.” (сӯра Бакара: 256) Хората, незачитащи тези повели, напускат исляма.
   Джихадът е повеляване на повеленото и възбраняване на забранените от исляма неща. Джиха̄дът е запознаване на немюсюлманите с исляма, за да могат да повярват доброволно.        Джиха̄дът е съобщаване на илмиха̄ла на мюсюлманите, за да може те да се предпазят от хара̄мите. При повеляване на повеленото и
възбраняване на забраненото е забранено да се поражда фитне.
   Джихадът е три вида:                                                                  >>Първият вид джиха̄д е извършваният с тялото. Тук влиза воденето на война и този джиха̄д се нарича “малък джиха̄д”. Такъв джиха̄д се води единствено и само от държавата, а не от отделните хора. Нападенията, осъществявани от отделните личности, не се наричат джиха̄д, а варварщина.
   >>Вторият вид джиха̄д е разпространяването на исляма чрез медиите. Този джиха̄д се върши от ислямските учени. Когато липсват такива, джиха̄дът се извършва от мюсюлманите, като се разпространяват книгите на суннитските учени. Това е най-ценният джиха̄д на нашето време.
   >>Третият вид джиха̄д е правеният с ду’а̄ . Това е джиха̄дът, задължителен за
всеки мюсюлманин.

 

Джин: Джиновете са невидими създания, сътворени от пламъка на огъня. Могат да придобиват всякакви форми.

Джунуб: Човек, който се нуждае ритуално изкъпване наречено Гусюл. Причините за това състояние са описани в Исляма.

Дирхам, Дирхем: изчистлителна единица за тегло, равняваща се на три грама.

Дланта (ръката) на Алла̄ху теа̄ля̄: Йед (букв. длан, ръка). Въпреки, че думи от този род се срещат в а̄йетите и хадӣсите, те не се използват в смисъла, който разбираме ние. Такива а̄йети и хадӣси се наричат (Мутеша̄бихат). Алла̄ху теа̄ля̄ вижда, но не с око. Чува, но не с ухо. Думата “Йедуллах” не означава органа ръка. Ислямските учени не са казали: “Алла̄ху теа̄ля̄ има ръка, но не знаем каква е!”, а са казали: “Само Алла̄ху теа̄ля̄ знае същността на тези неща!” Ако се оприличи на ръката на някое съзнание, оприличаващият напуска исляма. Това е куфр (неверие).

Е

Ебдал: Група евлии.
“Сред общността ми винаги ще има четиридесетима души. Техните сърца са като сърцето на Ибра̄хим (алейхисселям). Алла̄ху теа̄ля̄ премахва бедите от рабите Си, посредством тях. Те се наричат “Ебда̄л”. Те не достигнаха до тези степени чрез нама̄ з и оруч.” Ибн-и Месӯд (радиялла̄ху анх) попита: “О, Расӯляллах! А с какво достигнаха?” “С щедрост и наставляване на мюсюлманите.” – отговори той (саллялла̄ху алейхи ве селлем).” (Хадӣс-и шерӣф, Хилйет-ул-Евлия̄)

Есха̄б-и кира̄м:Това са сподвижниците на Пейгамбера ни (алейхисселя̄м).

Ехли: хора,общност; Ехли ал-Байт, непосредствени(близки) роднини на Пророка: (Според повечето ислямски учени) ‘Али (първи братовчед и зет), Фатима (дъщеря), Хасан и Хюсеин (внуци); Ехли суннет вел джемаат.

Ехли суннет: Хора, които са се адаптирали към принципите на вероизповедание и Фикх, предадени по един от Мезхебите (Ханефи, Малики, Шафи или Ханбали)

Ж

З

Зелле: Зелле е вършене на дело, но не по най-правилния начин, без в това да има лош умисъл; Всички пророци са безгрешни и притежават качеството исмет. Нито един пейгамбер не е вършил малък или голям грях, но понякога не са избрали най-правилното от всички правилни варианти. Това се нарича зелле и не е
грях. 

Зухд: откъснатост от земният живот

И

Иба̄дет: Служене на Алла̄ху теа̄ля̄. Ибадетите са разделени в пет клона: Намаз, Орудж, Зекят, Хадж, и Джихад. И всеки един от тези ибадети имат много подразделения.

Идол: Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят, обожествявайки го.

Иджма̄: Третата част от Едилле-и шер’иййе (източниците, от които се извличат ислямските знания). Иджма̄ е съвпадение на иджтиха̄дите на мутлак муджтехидите, т.е. големите ислямски учени, живели в един и същи век. Тъй като след четвърти век по Хиджра не остава мутлак муджтехид, не остана и иджма̄. Поради тази причина като се каже “иджма̄”, се има предвид иджма по време на Есха̄б-и кира̄м (мюсюлманите, видели Мухаммед (алейхисселя̄м)), Та̄биӣн (големците, видели Есха̄б-и кира̄м) и Тебе-и та̄биӣн.

Иджтиха̄д: Извличане на закони за неща, които не са ясно съобщени в Кора̄н-и керӣм и хадӣс-и шерӣфите, чрез тяхното оприличаване на ясно съобщените. Големите ислямски учени, способни да вършат иджтиха̄д, се наричат муджтехиди. Знанията, получени от муджтехида чрез неговия иджтиха̄д, се наричат “негов мезхеб”. Грешката в иджтиха̄да не е грях. В хадӣс-и шерӣф се казва: “Учен ако сгреши в иджтиха̄да си получава един, а ако улучи – два сева̄ба.”
Иджтиха̄дът и къясът не са бид’ати, защото те разкриват значенията на нас-совете (а̄йетите и хадӣс-и шерӣфите), а не нещо друго. (има̄м Рабба̄нӣ)

Икамет: думите цитирани стоейки прав, преди започването на един от петкратните фарз намази.

Илмиха̄л: Книга, която предава знания за вярата, ибадетите и нравствеността, необходими за всеки мюсюлманин.

Има̄м; Думата има няколко значения:
1) Човек, който води намаза на мюсюлманите;
2) Ислямски учен, достигнал до най-високата степен на ислямските знания;
3) Държавен глава на мюсюлманите. Използва се като синоним на думата ха-
лӣф.

Ирфа̄н: Използва се като синоним на думата ма̄рифет. Подобаващо познаване на качествата и имената на Алла̄ху теа̄ля̄ .
Същността на ма̄рифета е обичане на Алла̄ху теа̄ля̄ от сърце, споменаване на името Му с език и губене на надежда от всичко, освен от Него. (Ахмед бин Хадравейх)

Истигфа̄р: Искане на прошка от Алла̄ху теа̄ля̄ .

Истидра̄дж: Необикновените, свръхестествените явления при пейгамберите се наричат чудеса (мӯджизета), а същите тези явления при евлиите (приближените раби на Алла̄ху теа̄ля̄ ) се наричат кера̄мети, а при хора, които открито вършат грехове или при неверници, се наричат истидра̄дж.

Ихляс (Ихля̄ с): Вършене на всичко само в името на задоволството на Алла̄ху теа̄ля̄ .

Ихра̄м: Две парчета бял памучен плат, които се обличат по време на хаджи умра.

Й

К

Кадия: Мюсюлмански съдия

Каза: Желанието на Алла̄ху теа̄ля̄ относно съществуването на нещо се нарича кадер (съдба). Създаването на творението, чието съществуване е пожелано, се нарича каза̄. Понякога двете понятия се използват едно вместо друго (т.е. използват се като синоними).

Калимет: потвърждаваща дума, дума на изявление.

Карим: Милостивост, Благост, Любезност

Касӣде (касӣда): Поетичен жанр с арабско-персийски произход. Произведенията са моноримни, без определен брой на стиховете.

Келям: лексикалното значение на дума, израз

Керамет: Необикновените, свръхестествените явления при евлиите (приближените раби на Алла̄ху теа̄ля̄ ) се наричат кера̄мети.

Кефен: Бял плат, с който се увива тялото на покойника.

Куфр, Куфур, Куфюр: Неверие.

Кхутба, Кутба Изявление, Думите като изявление, направени в джамия от имам по време на Петъчната молитва или на Байрам.

Къям (киям): Стоеж в изправено положение по време на нама̄з.

Къбле (къбля): Посоката, към която се обръща човек, когато извършва нама̄з, т.е. към Кяабе в град Мекка.

Къя̄ с-и фукаха̄: Извличане на закони за неща, които не са ясно съобщени в Кора̄н-и керӣм и хадӣс-и шерӣфите, чрез тяхното оприличаване на ясно съобщените.
   Къя̄с може да се прави само от учените муджтехиди (учени, които могат правилно да разбират значенията на а̄йетите и хадӣс-и шерӣфите). Другите не могат. След четвърто столетие по Хиджра не остана учен, който да прави къя̄с. (Ибн-и Āбидӣн, има̄м Газа̄лӣ, Йӯсуф Небха̄нӣ)

Къямет (Кия̄мет): Когато Алла̄ху теа̄ля̄ повели, Исра̄фил (алейхисселя̄м) ще протръби с Рога и всички живи същества ще умрат, всичко ще изчезне. Това се нарича Къя̄мет. С второто протръбяване всичко ще се върне към живот.

Л

М

Мака̄м Махмӯд: Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) ще се застъпи на шест места. След първото му застъпничество, известно като „Мака̄м Махмӯд“, хората ще се спасят от мъчението на дългото чакане в Съдния ден, когато всички ще чакат да започне Равносметката.

МаликиЧовек, изпълняващ ибадетите съгласно Мезхеб основан от Имам Малик

Марифет, Ма’ри-фет: познаване на Аллаху Теаля.

Махшер: “Съдният ден”; виж “Арасат”.

Меа̄л: Смисълът на а̄йетите, даден съгласно тефсӣрите (разясненията) на ислямските учени.

Мевлид: Означава „рождение“. Рожденният ден на Пророкът ни ‘саллаллаху алейхи ве селям’; писание, описващо величието и безгрешността на нашият Пророкът. 

Мезхеб: Съвкупността от знанията, които учен муджтехид е постигнал чрез иджтиха̄д, се наричат негов мезхеб. 

Мекрӯх: Неща, които Алла̄ху теа̄ля̄ и Мухаммед (алейхисселям) не харесват и заличават сева̄бите от иба̄детите.

  Мекрӯхът е два вида: 1.Тахрӣмен мекрӯх: Това е неизпълняването на ва̄джиба и е близък до хара̄ма. Вършенето на този тип мекрӯх води до мъчение; 2. Тензӣхен мекрӯх: Дела, които са близки до халя̄ла или дела, за които е по-добре да не се извършат, отколкото да се сторят. 

Меля̄ике: Ангел. Мендуб, Мандуб: (Действие, или нещо), което носи севаб, ако е извършено, но нито е прегрешение ако се пропусне, нито куфюр (неверие), ако не е харесано; едеб; мустахаб,мустехаб

Месджид: Място, където се прави иба̄дет.  

Мехир (мехр): Имущество, пари или нещо друго, което мъжът дава на жената, когато сключват брак.

Мубах: Неща, които не са нито повелени, нито възбранени. Т.е. ислямът не е съобщил, че са грях или подчинение. Ако те се изпълнят с добро възнамерение – носят сева̄б, а с лошо възнамерение – стават причина за мъчение.

Муджеддид: Голям ислямски учен, който изчиства нововъведенията(бид’атите), разпространява ислямските знания, без да добавя нищо от себе си, и връща исляма в чистия му вид, както по времето на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем). Пророкът ни (алейхисселя̄м) казва: “Във всяко столетие ще се появи по един муджеддӣд.”

Муджтехид: Голям ислямски учен, който е събрал и записал в книги ислямските знания, които са ясно посочени в а̄йетите и хадӣсите, а знанията, които не са ясни ги е разбрал и разяснил по разбираем начин.

Муеззин: Човек, който чете еза̄н и призовава мюсюлманите към нама̄з от минаретата.

Мулхид: Този, който излезне от вярата, поради неразбиемост, или погрешно разбиране на едно или много неща от Исляма.

Мунефиг, Мунафиг: човек, който се определя като мюсюлманин, но отрича Исляма; лицемер

Муртед, Муртад: Вероотстъпник; Човек, който отрича, или неотделя нужното внимание относно важността на научаване на принципите на Вяра (и’тикат), описани в книгите на Ехлисуннетските учени, и изпълняването на  петте команди в Исляма.

Муршид: Ислямски петъводител, бодач

Мустехаб, Мустахаб: Нарича се още мендӯб или едеб (благоприличие). Той е като суннет-и гайри муеккеде. Това са неща, които Пейгамберът ни (саллялла̄ху алейхи ве селлем) е извършил един-два пъти през живота си или пък нещата, които той е обичал и харесвал.

Мутевеккил: Уповаващ се на Алла̄ху теа̄ля̄ ; поверяващ всяко дело на Алла̄ху теа̄ля̄ .

Н

Неджасет: Всякакъв вид мръдотия, която пречи за изпълнението на намаз; Нещо, считащо се за мръсотия в религиозно отношение; нечистота, мръсотия

Насс: Āйети и хадӣс-и шерӣфи.

Нефс: Думата има различни значение:
– Самият човек, неговото тяло;
– Същина. Злонамерена сила, която е характерна за хората и джиновете, и е източникът на желанията, несъответстващи на исляма – нарича се още нефс-и емма̄ре.

Нисаб: Това е определена граница, под която човек в исляма е беден, а ако я превиши става богат и трябва да даде зекя̄т.

Нур: Светлина. Тук не се има предвид познатата ни светлина. Ен-Нӯр е едно от имената на Алла̄ху теа̄ля̄ . Ен-Нӯр е Онзи, Който осветява земята и небесата, създава всичко, дарява хората с напътствие, осветява истинния път, разкрива всичко, украсява небесата със слънцето, луната и звездите, а земята – с
пророците (алейхимусселя̄м), учените, мюсюлманите или с растенията и дърветата.

О

П

Р

Радиялла̄ху анх: Алла̄ху теа̄ля̄ да е доволен от него.

Радиялла̄ху анха̄: Алла̄ху теа̄ля̄ да е доволен от нея.

Рамазан, Рамадан: свещен месец в Ислямския календар.

Расӯл: Пророк, пейгамбер.

Расӯлюллах: Пророкът на Алла̄ху теа̄ля̄ .

Рахман: Едно от имената на Аллаху теаля- Който дава препитание и безброй блага на всички създания и хора (независимо дали са мюсюлмани или неверници) на този свят. Религия – Пътят на спокойствието и щастието, съобщен от Аллаху теаля посредством пейгамберите.  Ръката на Аллаху теаля – Виж  “Дланта на Аллаху теаля”. Рекят: По време на намаз, стоене прав, навеждане напред, и домиране на челото два пъти образуват един рекят. Поклонения(намазите) се съставляват от два, три или четири рекята.

Религия: Пътят на спокойствието и щастието, съобщен от Алла̄ху теа̄ля̄ посредство пейгамберите; Съвкупността от заповеди и забрани опобестени от Аллаху Теаля, посредством пейгамберите се нарича “религия”.

Рукӯ: Поклон в намаза при който дланите на ръцете се опират върху коленете. Един от фарзовете на намаза

С

Саллялла̄ху алейхи ве селлем: Алла̄ху теа̄ля̄ да го благослови и с мир да го дари.

Сахаба: общността от хора, които са повярвали и видели Пророкът (саллаллаху алейхи ве селлям); Есхаб-и кирам; сподвижници на Пророкът.

Сахих: 1.Валидно, правилно; 2. Вид Хадис.

Сева̄б: Награда, която в отвъдното Алла̄ху теа̄ля̄ ще даде на човек, който върши иба̄дети и добри дела в земния живот.

Седжде: виж “Суджуд”.

Сеийд, Сеид: название даденп на поколението на Пророкът. Когато поколението е от Хазерети Хюсейн, вторият син на Хазерети Али, се начират Сеийд; а когато е от Хазерети Хасан, по-големият син на Хазерети Али, се наричат Шериф.

Селеф, Селеф-и салихин: Ранни ислямски учени.

Селям: 1. Поздрави, Мир, добро пожелание; 2. Фразата “ас-селяму ‘алейкум ве рахметуллах” се казва в края на Селят (намаз).

Селят: Религиозно поклонение, Намаз 

Сехв: Неволен пропуск.

Сидрат-ул мунтеха̄: Дърво, което се намира на седмото небе.

Сира̄т (Съра̄т): Мостът Сира̄т е истина. По заповед на Алла̄ху теа̄ля̄ ще бъде изграден над Джехеннема и на всекиго ще бъде повелено да мине по него. За същността на моста не се знае.

Сохбет: да се сприятеляваш, да стоите заедно дълго време; да говорите с приятеля си и да извличате полза един от друг.

Суджӯд,Седжде: Поклон, при който челото, носът, дланите, коленете и пръстите на краката опират в земята.

Суннет (сунна): Думата суннет носи различни значения в зависимост от
контекста:
– Когато се каже: “Книгата и Сунната”, тука под “Сунна” се има предвид хадӣс-и шерӣфите на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем);
– Когато се каже: “фарз и суннет”, тука под “суннет” се има предвид делата, които не попадат в категорията фарз.
– Ако се използва самостоятелно, тогава се има предвид ислямската религия.

Суннет-и сеййие: Неща, които се появяват след Пейгамбера ни (алейхисселя̄м) и четиримата му халӣфи, и са забранени от исляма (и се вършат с цел иба̄дет). Бид’ат. (Вж. Бид’ат).

Суннет-и хасене: Добри и полезни дела, които ислямът позволява и дори повелява, чиято основа е съществувала през първи век (по време на Мухаммед (алейхисселя̄м) и неговите сподвижници), но впоследствие са получили по широко разпространение и развитие, като строежа на училища и минарета, и написване на книги.

Сура: част от Коран-и керим.

Съдружаване (ширк): Приписване на съдружници на Алла̄ху теа̄ля̄ или на подобни или равни на Него.

 

 

Т

Табиӣн:Поколението, което се е учило непосредствено от Есха̄ба.

Таваф: Седемкратно обикаляне около Кяабе. Тава̄фът започва от Хаджеру’л-есвед (Черния камък).

Таква: Отбягване на забранените неща, страхувайки се от Алла̄ху теа̄ля̄.

Тевӣл: Разясняване на а̄йетите от страна на ехли суннитските учени, съобразявайки се с тефсӣрите на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) и Есха̄б-и кира̄м. Текбир: Израза Аллаху Екбер, означава: Аллах е най-великият. 

Тесбих: Споменаване и Възхвяване на Аллаху теаля.

Тефсир: Разяснение; Значението на Кора̄н-и керӣм е разбрано и съобщено единствено от Мухаммед (алейхисселя̄м). Тефсӣр се наричат знанията, които Пейгамберът ни (алейхиссаля̄ту весселя̄м) е предал на Есха̄б-и кира̄м, те на Та̄биӣн, които от своя страна на Тебе-и та̄биӣн и така достигнали до нас чрез достоверни източници.

Техарет, Техарат: Пречистване, очистване

У

Улюл азм: Това са най-високопоставените пророци – Āдем (алейхисселя̄м), Нӯх (алейхисселя̄м), Ибра̄хим (алейхисселя̄м), Мӯса̄ (алейхисселя̄м), Ӣса̄ (алейхисселя̄м) и Мухаммед Мустафа̄ (саллялла̄ху алейхи ве селлем).

Уммет: Вярващи хора, следващи Пророк (Пратеник); Уммет на Мюсюлманите.

Ушр (ушр-зекят): зекят за селскостопанската продукция.

Ф

Фъкъх, Факъх,Факих: (мн.ч. фукаха) Проницателен Фикх Учен; фукаха ас-саба.

Фарз: (действие, поведение, дума), която е заповед от Аллаху Те’аля в Коран-и-Керим; Неща, които Алла̄ху теа̄ля̄ заповядва по ясен и категоричен начин в а̄йетите. Тяхното неизпълняване е хара̄м.

Фарз-и ‘аин: Задължение на всеки Мюсюлманин.

Фасък: Фасък е този мюсюлманин, който извършва, всякъкви грехове, открито, без да се притеснява. (Виж Кой се нарича Фасък?)

Фатва, Фетва: 1. иджихад (на муджтахид) – Отговор, даден от ислямски учен, в който се съобщава дали въпросното нещо съответства на религията (исляма) или не.: 2. заключение( направено от мюфтия) от книгите на Фикф обяснявайки дали нещо, което не е описано в тях е позволено или не; отговор на религиозен въпрос, пояснен от Ислямски учен. 

Фейз: Сияние, духовно знание.

Ферман: Заповед, специално издадена от Османски Султан.

Фикх: Наука, съобщава нещата, които трябва да се
вършат и отбягват от Мюсюлманите; ибадет, амел

Фитне: разпространяване на (изказвания,изявления) и действия, които биха навредили на Мюсюлманите и Исляма. 

Х

Хадӣс-и кудсӣ: Хадӣс, чийто смисъл принадлежи на Алла̄ху теа̄ля̄ , а думите и изразът му са на Пейгамбера ни Мухаммед (алейхисселя̄м).

Хадис (шериф): 1. Речта (словото) на Пророкът; Хадис-аш шериф, всички хадиси събрани на едно; 2. Наука или книга по Хадис; Хадис сахих, хадис, разпространен устно, автентично приложен и използван спрямо условията от учени по Хадис. 

Хаджеру’л есвед: Черният камък, който се намира при един от ъглите на Кяабе.

Хазрети: Титла на почит и уважение, използвана пред имената на Пророци и Ислямски учени.

Халӣф: Водач на мюсюлманите.

Хамд: Възхваляване на Алла̄ху теа̄ля̄ по най-възвишения начин.

Ханефи, Ханафи: Човек, изпълняващ ибадетите съгласно Мезхеб основан от Ебу Ханифа.

Ханбали, Ханбели: Човек, изпълняващ ибадетите съгласно Мезхеб основан от Имам Ахмед бин Ханбал 

Хара̄м-и шерӣф: Джамията, в която се намира Кяабе.

Харам: (Действие, или нещо) забранено от Исляма.

Хелял: (Действие, или нещо) позволено от Исляма.

Хора на писанието: Евреите и християните.

Хурӯфӣ: Човек, който принадлежи към отклонената секта, основана от евреина Фадлуллах Хурӯфӣ. Фадлуллах го приемат за бог.

Ч

Ш

Шериф: виж Сеийд

Шехӣд: Човек, който е загинал, борейки се по пътя на Алла̄ху теа̄ля̄ .

Ширк (Съдружаване): Приписване на съдружници на Алла̄ху теа̄ля̄ или на подобни или равни на Него.

Щ

Ъ

Ю

Я

Share This: