и

И

Иба̄дет: Служене на Алла̄ху теа̄ля̄. Ибадетите са разделени в пет клона: Намаз, Орудж, Зекят, Хадж, и Джихад. И всеки един от тези ибадети имат много подразделения.

Идол: Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят, обожествявайки го.

Иджма̄: Третата част от Едилле-и шер’иййе (източниците, от които се извличат ислямските знания). Иджма̄ е съвпадение на иджтиха̄дите на мутлак муджтехидите, т.е. големите ислямски учени, живели в един и същи век. Тъй като след четвърти век по Хиджра не остава мутлак муджтехид, не остана и иджма̄. Поради тази причина като се каже “иджма̄”, се има предвид иджма по време на Есха̄б-и кира̄м (мюсюлманите, видели Мухаммед (алейхисселя̄м)), Та̄биӣн (големците, видели Есха̄б-и кира̄м) и Тебе-и та̄биӣн.

Иджтиха̄д: Извличане на закони за неща, които не са ясно съобщени в Кора̄н-и керӣм и хадӣс-и шерӣфите, чрез тяхното оприличаване на ясно съобщените. Големите ислямски учени, способни да вършат иджтиха̄д, се наричат муджтехиди. Знанията, получени от муджтехида чрез неговия иджтиха̄д, се наричат “негов мезхеб”. Грешката в иджтиха̄да не е грях. В хадӣс-и шерӣф се казва: “Учен ако сгреши в иджтиха̄да си получава един, а ако улучи – два сева̄ба.”
Иджтиха̄дът и къясът не са бид’ати, защото те разкриват значенията на нас-совете (а̄йетите и хадӣс-и шерӣфите), а не нещо друго. (има̄м Рабба̄нӣ)

Икамет: думите цитирани стоейки прав, преди започването на един от петкратните фарз намази.

Илмиха̄л: Книга, която предава знания за вярата, ибадетите и нравствеността, необходими за всеки мюсюлманин.

Има̄м; Думата има няколко значения:
1) Човек, който води намаза на мюсюлманите;
2) Ислямски учен, достигнал до най-високата степен на ислямските знания;
3) Държавен глава на мюсюлманите. Използва се като синоним на думата ха-
лӣф.

Ирфа̄н: Използва се като синоним на думата ма̄рифет. Подобаващо познаване на качествата и имената на Алла̄ху теа̄ля̄ .
Същността на ма̄рифета е обичане на Алла̄ху теа̄ля̄ от сърце, споменаване на името Му с език и губене на надежда от всичко, освен от Него. (Ахмед бин Хадравейх)

Истигфар: Искане на прошка от Алла̄ху теа̄ля̄ .

Истидрадж: Необикновените, свръхестествените явления при пейгамберите се наричат чудеса (мӯджизета), а същите тези явления при евлиите (приближените раби на Алла̄ху теа̄ля̄ ) се наричат кера̄мети, а при хора, които открито вършат грехове или при неверници, се наричат истидра̄дж.

Ихляс (Ихляс): Вършене на всичко само в името на задоволството на Алла̄ху теа̄ля̄ .

Ихрам: Две парчета бял памучен плат, които се обличат по време на хаджи умра.

Print Friendly, PDF & Email

Share This: