л-м

Л

М

Мака̄м Махмӯд: Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) ще се застъпи на шест места. След първото му застъпничество, известно като „Мака̄м Махмӯд“, хората ще се спасят от мъчението на дългото чакане в Съдния ден, когато всички ще чакат да започне Равносметката.

Малики: Човек, изпълняващ ибадетите съгласно Мезхеб основан от Имам Малик

Марифет, Ма’ри-фет: познаване на Аллаху Теаля.

Махшер: “Съдният ден”; виж “Арасат”.

Меа̄л: Смисълът на а̄йетите, даден съгласно тефсӣрите (разясненията) на ислямските учени.

Мевлид: Означава „рождение“. Рожденният ден на Пророкът ни ‘саллаллаху алейхи ве селям’; писание, описващо величието и безгрешността на нашият Пророкът. 

Мезхеб: Съвкупността от знанията, които учен муджтехид е постигнал чрез иджтиха̄д, се наричат негов мезхеб. 

Мекрӯх: Неща, които Алла̄ху теа̄ля̄ и Мухаммед (алейхисселям) не харесват и заличават сева̄бите от иба̄детите.

  Мекрӯхът е два вида: 1.Тахрӣмен мекрӯх: Това е неизпълняването на ва̄джиба и е близък до хара̄ма. Вършенето на този тип мекрӯх води до мъчение; 2. Тензӣхен мекрӯх: Дела, които са близки до халя̄ла или дела, за които е по-добре да не се извършат, отколкото да се сторят. 

Меля̄ике: Ангел. Мендуб, Мандуб: (Действие, или нещо), което носи севаб, ако е извършено, но нито е прегрешение ако се пропусне, нито куфюр (неверие), ако не е харесано; едеб; мустахаб,мустехаб

Месджид: Място, където се прави иба̄дет.  

Мехир (мехр): Имущество, пари или нещо друго, което мъжът дава на жената, когато сключват брак.

Мубах: Неща, които не са нито повелени, нито възбранени. Т.е. ислямът не е съобщил, че са грях или подчинение. Ако те се изпълнят с добро възнамерение – носят сева̄б, а с лошо възнамерение – стават причина за мъчение.

Муджеддид: Голям ислямски учен, който изчиства нововъведенията(бид’атите), разпространява ислямските знания, без да добавя нищо от себе си, и връща исляма в чистия му вид, както по времето на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем). Пророкът ни (алейхисселя̄м) казва: “Във всяко столетие ще се появи по един муджеддӣд.”

Муджтехид: Голям ислямски учен, който е събрал и записал в книги ислямските знания, които са ясно посочени в а̄йетите и хадӣсите, а знанията, които не са ясни ги е разбрал и разяснил по разбираем начин.

Муеззин: Човек, който чете еза̄н и призовава мюсюлманите към нама̄з от минаретата.

Мулхид: Този, който излезне от вярата, поради неразбиемост, или погрешно разбиране на едно или много неща от Исляма.

Мунефиг, Мунафиг: човек, който се определя като мюсюлманин, но отрича Исляма; лицемер

Муртед, Муртад: Вероотстъпник; Човек, който отрича, или неотделя нужното внимание относно важността на научаване на принципите на Вяра (и’тикат), описани в книгите на Ехлисуннетските учени, и изпълняването на  петте команди в Исляма.

Муршид: Ислямски петъводител, бодач

Мустехаб, Мустахаб: Нарича се още мендӯб или едеб (благоприличие). Той е като суннет-и гайри муеккеде. Това са неща, които Пейгамберът ни (саллялла̄ху алейхи ве селлем) е извършил един-два пъти през живота си или пък нещата, които той е обичал и харесвал.

Мутевеккил: Уповаващ се на Алла̄ху теа̄ля̄ ; поверяващ всяко дело на Алла̄ху теа̄ля̄

Print Friendly, PDF & Email

Share This: