ЕРЕТИЧНО ВЕРОУБЕЖДЕНИЕ (БИД’АТ И’ТИКАД)

 2016-29-9--22-35-39

(Бид’ат и’тикад) е изкривено и заблудено вярване. Вяра, която е развалена и излязла от пътя си. Повечето мюсюлмани са заразени от тази лоша болест. Опитите да бъдат разбрани неща, които са неуловими със сетивните органи и които са неподлежащи на изчисления, с помоща на разума, и вяра в грешните му изчисления, са  нещата въвличащи човека в тази болест. Всеки мюсюлманин трябва да следва пътят на единият от двата “мезхеба” по вероизповедание, т.е. “мезхебите” на имам Матуриди или имам Еш’ари. Обвързването с единият от тези два имама, би излекувало човек от тази болест. Това е така, защото ехли-суннетските алими (рахиме-ху- муллаху теаля), при разясняването на знанията, неразбираеми за човешкият разум, са се придържали само и единствено към Коран-и керим и хадис-и шерифите, като са използвали разумът си единствено и само за да открият и разяснят тълкуванията на тези два източника. Тези тълкования са научили от Есхаб-и кирам, а те- от Ресулюллах, и по този начин научените знания са записали в книги.2016-29-9--22-47-13

[Невярващия или съмняващият се в нещо, което ясно се информира в Коран-и керим и хадис-и шерифите би станал “кяфир” (враг на Аллах) Да се дава грешно тълкование на скритите по смисъл заповеди, става “Би’дат” (еретичество). Този, който изкарва грешни тълкования от Коран-и керим и хадиси шерифите се нарича “притежател на Бид’ат” (еретик,отклонен). Наричащият собствените си мисли и разбирания, Коран и хадиси, се нарича “Зъндък“. Вярващият на тези грешни разбирания става “притежател на бид’ат”, т.е. (Бид’ат ехли). Този който каже: “Не може такова нещо. Разумът ми не го приема…” се превръща в “кяфир“. Ако някой каже, че даден “харам” е “мубах” и казва това възоснова на даден хадис или айет, не би станал “кяфир”. Би станал “притежател на бид’ат”. Ако се каже: “Изборът на Ебу Бекр и Омер за халифи не бяше честен”, това е “бид’ат“. Ако се каже: “Те нямаха право да са в халифата” това става “кюфр” (безверие). Мухаммед Шихриста’ни “рахиме-хуллаху теаля” в книгата си (Милел ве Нихал) казва следното: “Във вероубеждението си учените на ханефитския мезхеб, са последвали мезхеба на имам Матуриди “рахиме-хуллаху теаля. Защото Ебу Мансур “рахметуллахи алейх” е следвал ханефитския мезхеб в сферата на “усул” и “фуру“. “Усул” означава знания за вярата, а “фуру“- знания за правилата на исляма. Маликитските, шафиитските и ханбелитските учени са последвали Ебул-Хасен Еш’ари “рахиме-хуллаху теаля” във вярата. Хазрети Ебул-Хасен Еш’ари беше от “шафиитският” мезхеб. Синът на един от шафитските алими Ебул-Хасен Али Шюбки – Абдулвеххаб Тадж-уддин-и Шюбки “рахиме-хуллаху теаля” казва следното: “Изследвах обстойно книгите на ханефитските алими. Открих, че се разделят в тринадесет теми от мезхеба “Шафи‘”. Но тези разделения не ги изкарват от правият път. Всъщност в основата си нямат разделения. И двата мезхеба са в правият път. Мухаммед Хадими “рахиме-хуллаху теаля” в книгата си (Берика) на 317-та страница уведомява, че дори и с добавянето на най-малките различия, между мезхебите Матуриди и Ешари общият им брой е седемдесет и три. Притежателите на бид’ат” непременно ще влязат в Джехеннема (Ада). Това е описано подробно в книгите (Хадика) и (Берика)]

ислам ахлак

Print Friendly, PDF & Email

Share This: