Ибрахим Вуу (малайзиец)

875399920
Преди да приема исляма, бях християнин католик. Мисионерите ме бяха направили католик, но никога не успях да заобичам тази религия, защото свещениците искаха от мен да повярвам в Троицата и Евхаристията [церемония, в която плътта на Ӣса̄ (алейхисселя̄м) се представя като хляб, а кръвта му като вино]. Те се опитваха да наложат редица алогични учения, като например, че папата е безгрешен и че е необходимо да се подчинява на всяка негова заповед. Освен това казваха, че християните трябва да бъдат врагове на ислямската религия, и че отказът на тези принципи ще доведе до гибел.

Всеки път, когато исках от свещениците, да ми обяснят по-ясно техните учения и очаквах разяснение, което ще прилегне на разума, противно на това, никой от тях не можеше да ми обясни каноните и само притъпяваха въпроса ми с думите: “Това са свещени тайни. Те са извън обхвата на ума.” Как може човек да приеме нещо, отвъд обхвата на ума? Постепенно започнах да усещам, че има нещо гнило в тази работа, че християнството не е истинската религия, като вследствие – започнах да я мразя.

При всяко споменаване на друга религия, например исляма, свещениците се превръщаха в ужасяващи чудовища и започваха да крещят: Мухаммед е лъжец. Ислямът е измислена религия.” Но когато питах Защо?, не можеха да ми дадат никакъв отговор и заекваха. Това тяхно състояние ме мотивира да се запозная с ислямската религия по-отблизо.

Осъществих контакт с малайските мюсюлмани и поисках от тях да ми дадат информация за исляма. Тези хора бяха много по-различни от свещениците. Предоставиха ми много хубави знания за исляма. Нека да добавя и това, че в началото дори спорих яростно с тях. Но те толкова убедително отговоряха на зададените въпросите както и посрещнаха думите ми с такова търпение и непоколебимост, че усещах как завесата пред очите ми се повдига, а силно чувство за мир и спокойствие се настанява в мен.

В контраст с християнството, препълнено със суеверия, всичко в тази религия беше логично, рационално и разумно. Мюсюлманите вярваха в един Създател. Този велик Създател не казваше, че хората са грешни, а напротив, Той им даваше множество благословии. Сред Неговите заповеди, няма нито една, която да не разбирам. Поклоненията в исляма са единствено за възхваляване на Алла̄ху теа̄ля̄. Те не се покланят на различни изображения и статуи.

Дълбоко в душата си усещам вкуса на всеки а̄йет от Кора̄н-и керӣм, свещената книга на мюсюлманите. Човек може да изпълнява своите поклонения, без да ходи на специфично място за това. Така всеки може да извърши поклоненията в своя дом или на което и да е друго място. Всички тези неща бяха толкова красиви, толкова верни и хуманни, че осъзнах факта, че ислямът е истинската религия на Аллах и на драго сърце станах мюсюлманин.


Хюсеин Хилми Ъшък/”Защо станаха мюсюлмани”

Защо-станаха-мюсюлмани фронт

Hakikat_Kitabevi_Button

Print Friendly, PDF & Email

Share This: