Ислямът категорично заповядва да се работи във всички клонове на науката, знанието и морала.

13323455_496450403879595_6669871074305118751_o

Неверниците са хора, които не харесват ислямската религия, донесена от Мухаммед “алейхисселям”, и които казват, че тя не съответства на времето и науката, и муртедите (вероотстъпниците) открито и подло се подиграват с исляма и унизяват мюсюлманите. Тъй като оставането извън исляма съвпада с техните удоволствия, страсти и лоши желания, те наричат исляма “изостаналост”, а неверието “модернизъм, цивилизация и просветление”. Муртедите (вероотстъпниците) са хора, които са родени от мюсюлмански родители, но си нямат на понятие от исляма и не са прочели и разбрали нито една книга на ислямски учен. Те не харесват исляма и казват, че тя е пречка за просперитета, само за да привлекат внимание и спечелят земно, и за да подражават на другите.
Някои от тях, за да заблудят невинните деца, казват: “В исляма всичко се базира на приказки, а не на доказателства. Другите науки пък се доказват и се опират на аргументи.” Тези думи разкриват степента на тяхното невежество. Те никога не са прочели и една ислямска книга. Фантазират си някои неща под името на исляма и смятат, че религията се състои само от тях. Тези хора не знаят, че онези, които се кланят на своите фантазии, са християните. Те служат на идолите и статуите, измислени от няколко юдеи. Мюсюлманите, за разлика от тях, следват най-високопоставения сред пророците Мухаммед “алейхисселям”, и служат на Аллаху теаля, с Когото Пророкът ни се е видял и говорил в нощта на Възнесението, и с Когото е общувал ежедневно посредством едно меляике на име Джебраил. Тези неверниците не знаят, че науките, доказателствата и аргументите, които те приемат като различни и далечни от исляма, са клонове на ислямската религия. Например, всички научни познания, които се преподават в гимназиите и книгите по физика, химия и биология започват още в първите си страници с думите: “Същността на нашия урок е наблюдение, изследване и експериментиране.” Т.е. научните знания се опират на тези три неща. В действителност, всички тези три неща са повелени от исляма. С други думи, нашата религия повелява научното знание. На много места в Коран-и керим се повелява да се изследва природата, т.е. създанията – живи и неживи. Един ден Есхаб-и кирам “алейхимурридван” попитали Пророка ни “салляллаху алейхи ве селлем”: “Някои от нас, които пътуват до Йемен, видяха, че там присаждат финиковите палми по друг начин и получават по-добра реколта. Ние как да постъпим? Да ги облагородяваме, както сме видели от бащите си или да го правим, както сме виждали в Йемен, за да получим повече и по-качествени плодове?” Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” можеше да им отговори: “Изчакайте малко! Когато Джебраил “алейхисселям” дойде, аз ще го попитам и ще ви кажа това, което съм научил.” или да каже: “Да помисля малко. Аллаху теаля ще постави истината относно това в сърцето ми.”, а рече: “Опитайте! Присадете някои от дърветата с метода на бащите ви, а другите с този, който сте научили в Йемен! След това винаги използвайте този метод, чрез който получавате по-добри фурми.” С други думи, той е заповядал да се разчита на експериментирането, което е в основата на науката. Той би могъл да го научи от меляикето или без съмнение истината щеше да се постави в благословеното му сърце, но той е подчертал, че всички мюсюлмани из целия свят, които ще съществуват до края на света, трябва да разчитат на експериментирането и науката. Събитието относно облагородяването на финиковите палми е написано в “Кимйа-и се’адет” и на 118-а страница в “Ма’рифетнаме”. Ислямът категорично заповядва да се работи във всички клонове на науката, знанието и морала. В книгите е написано, че това е фарз-и кифайе. Освен това, ако инструмент или средство, новооткрито от науката, не бъдат произведени в някой ислямски град, и ако някой мюсюлманин пострада заради това, управниците ще бъдат отговорни според исляма. В хадис-и шериф се казва: “Учете вашите синове да плуват и стрелят с лък! Какво хубаво забавление е за жените да предат конци в домовете си.” Този хадис-и шериф заповядва снабдяването с всички знания и оръжия за война, непрекъснатата работа и полезните забавления. Ето защо днес е фарз за някой ислямски народ да направи атомна бомба и изкуствени спътници, и да запознае света с исляма. Ако не се полагат усилия по този път, това ще бъде голям грях.
Знанията, които мюсюлманите трябва да придобият, се наричат “Улюм-и ислямиййе” (ислямски знания). Научаването на част от тях е фарз, на други е суннет, а на трети е мубах. Ислямските знания се делят основно на два клона. Първият от тях е “Улюм-и наклиййе”. Те се наричат “религиозни знания”. Ехли суннитските учени са научили тези знания от Есхаб-и кирам, а те от Расулюллах. Религиозните знания също се делят на две: захир и батън. Първите се наричат “знания за вярата” и “знания по фикх (ислямско право)”, или “ахкям-и ислямиййе”. Другите се наричат “знания по тасаввуф” или “ма’рифет”. Знанията за вярата и законите на исляма се научават от муршидите (ислямските учени) и книгите по акаид и фикх. Ма’рифетът се влива в сърцата на хората от сърцата на муршидите.
Вторият клон на ислямските знания се нарича “Улюм-и аклиййе”. Частта, която се занимава с живите същества, се нарича “Улюм-и тъббиййе”, а онази, която се занимава с неживите, се нарича “Улюм-и хикемиййе”. Клонът, който се занимава с небесата и звездите (небесните обекти), се нарича “Улюм-и фелекиййе”, а занимаващият се със земята е наречен “Улюм-и таби’иййе”. Улюм-и аклиййе включват математиката, логиката и експерименталните знания. Те се придобиват чрез възприемане от сетивата, чрез анализиране с разума, експериментиране и изчисление. Тези знания помагат за разбиране и по-добро практикуване на религията. Те са необходими поради тази причина. Те се променят, увеличават и подобряват в хода на времето. Поради тази причина е казано: “Текмил-и сина’ат зависи от теляхук-и ефкяр”, т.е. напредването на изкуството, науката и техниката се осъществява чрез добавяне на идеи и експерименти.
Знанията, които се базират на предание (от ислямските учени), са много възвишени. Те са отвъд възможностите на човешкия мозък. Те никога и от никого не могат да бъдат променяни. Това е смисълът на изречението: “Не може да има реформа в религията.” Ислямът не е забранил или ограничил познанията, които се придобиват чрез разума, а е заповядал да се учат заедно с религиозните знания (опиращи се на предания), да се използват техните резултати в съответствие с исляма, да бъдат полезни за хората и да не служат като средства за жестокост, мъчение и разруха. Мюсюлманите са изработили и използвали много продукти на науката. Компасът е открит през 687 [1288], пушката със спусък през 1282 [1866], а оръдието топ е открит през 762 [1361] и използван от султан Фатих. Ислямът забранява ученето и преподаването на неморалност, фалшива история и лъжи срещу исляма, които враговете на исляма и непознаващите ислямския нрав са нарекли знание, уроци или задължения. Ислямът иска да се научат полезните и добрите неща и да се отбягват вредните и лоши пропаганди.
Ислямът е религия, която заповядва всяко полезно знание, всяка наука и всякакъв вид експерименти. Мюсюлманите обичат науката и вярват в експериментите на учените, но не се подвеждат от клеветите и лъжите на фалшивите учени, които твърдят, че са истински.

Хюсеин Хилми Ъшък (рахметуллахи алейх)

Print Friendly, PDF & Email

Share This: