Качествата на Аллаху теаля според вярата на ехли суннет!

berat.gecesi.beraat.kandili

Аллаху теаля е притежател на съвършенни качества. Това са:

ХаятИлм, Сем’, Басар, Кудрет, Ираде, Келям и Теквин.

Те са изначални (Кадим) и вечни (Езел). Съществуват заедно със същността на Аллаху теаля. Създаването на творенията и промените, които настъпват в тях, не са пречка, изначалните качествата на Аллаху теаля да са вечни. Това, че Неговите качества, се свързват с нещата създадени впоследствие, не им пречи да са изначални. Тъй както философите, разчитат единствено на своя ограничен разум, също като групата “Мутезиле” от мюсюлманите, реално не проумяват същността на нещата, като казват, че:

щом съданията са “хадиси” (създадени впоследствие), от това следва и качествата на Аллаху теаля – създали и поддържали ги в съществуване, също да са създадени впоследствие.

По този начин, те отрекоха тези съвършенни качества (Съфат-ъ камиле). Те твърдят още, че:

Качеството на Аллаху теаля “Илм” (знание) не се простира до частиците по малки от атом, т.е. Аллаху теаля не познава микроскопичните вещества, защото промяната в създанията ще предизвикат промяна в качеството “Илм”, а изначално качество  не може да се изменя.”

А всъщност тези хора не можаха да проумеят, че качествата на Аллаху теаля са вечни, а техните връзки със създанията са тези, които са се появили впоследствие.

Аллаху теаля не притежава несъвършени качества. Аллаху теаля е пречист от свойствата на веществата, телата и състоянията, както и от нещата, които са им необходими. Аллаху теаля не е обект на време. Той е пречист от това да се намира някъде (на определено място) или в някоя посока. Той е създал времето, местата и посоките. Невежият човек, който си няма понятие от нищо, мисли, че Аллаху теаля (ха’ша) е горе над Арша (7-то небе). Аршът, и посоката “горе”, и посоката “долу” са все Негови създания. Той е създал всичко това по-късно.

Може ли нещо, което е създанено след това, да бъде място за Онзи, който е съществувал вечно?

Но може, например да се каже следното: Аршът е с най-висока чест сред създанията – той е по-чист и сияен от всичко. Ето затова е като огледало, в което може да се види величието на Аллаху теаля. Поради тази причина носи името “Аршуллах”. Но всъщност, за Аллаху теаля, Аршът  е нещо не по-различно от другите създания. Всички са негови създания, но само Аршът е като огледало. Другите  творения не притежават това качество. Може ли да се каже за човек, чието отражение се вижда в огледалото, че се намира вътре в него? Отношението на човек към огледалото, е не по-различно от отношението му към всички други предмети намиращи се пред него. Но въпреки еднаквото отношение на човек към тях, самите предмети по-между си, се различават от огледалото с това, че то може да отрази образа на човек, докато другите не могат.

Аллаху теаля не е вещество, предмет, реакция или състояние. Не е ограничен и няма размери. Няма дължина, късота, ширина или теснота. Наричаме Го (Васи’), т.е. широк, но тази “ширина“, е различна нашите възприятия и разбиране. Той е (Мухит), т.е. заобиколил е всичко, но това “заобикаляне” е също различно от това, което разбираме под този израз. Той е (Кариб), т.е. близо е до нас и е заедно с нас, но не по начин, който ние разбираме. Ние вярваме, че Той е Васи’, Мухит, Кариб и е заедно с нас, но не сме в състояние да разберем какво точно означават тези качества. Казваме, че всичко, което ни идва на ум, е грешно. Аллаху теаля не се съединява с нищо и нищо не може да се съедини с Него. Нищо не може да влезе в Него, нито пък Той влиза в нещо. Аллаху теаля не се разделя, не се разпада на части, не се подлага на анализ или синтез. Той не разполага с подобие или партньор. Няма жена или деца. Той не е като нещата, които знаем или можем да си помислим. Не може да бъде разбрано или помислено, какво всъщност е. Няма подобие или пример за Него. Знаем само, че Аллаху теаля съществува, както и че притежава качествата, които ни е съобщил. Но за разлика от това, Той е пречист от всичко, което могат да предоставят умът и въображението ни, свързано с Него, Неговото съществуване и качествата Му. Хората не са в състояние да го разберат.

Втори том, 67-о писмо – Имам Раббани (рахметуллахи алейх)

Print Friendly, PDF & Email

Share This: