Многоженството в исляма

350656-admin Тези хора най-често коментират следните неща:

1“Ислямът дава на мъжете правото да се женят за четири жени. Нещо, което никога не се съвмества с представата за семейство, със семейните връзки и със социалния ред.”

Отговорът, който може да се даде на това е следният:

“Ислямът се появил преди четиринадесет века. Тогава в Арабия, родното място на Исляма, жените са нямали никакви права. Всеки мъж е живеел с толкова жени, колкото пожелае, като не е изпитвал никаква нужда за отговорност към тях. Фактът, че в онова време жените са нямали никаква стойност, се разбира от това, че много семейства погребвали живи момиченцатата си. ислямът, който възникнал на такова място, е ограничил броя на жените, с които мъжете са можели да живеят. С това е признал правата на жените, и е предпазил разведените жени от мизерен живот, като още преди брака е определил паричната сума, наречена “Мехир”, която трябва да и бъде платена в случай на развод.

Противно на твърденията на критикуващите, ислямът не е презрял жените, а напротив, той е опазил техните права и им дал по-висок статус. Тези факти, които изложихме по-горе, са обяснени по-подробно в книгата “Дия-ул-кулюб” от 324-а страница. Тази книга е написана от Исхак Ефенди [поч. през 1309 [1891]г.] от Харпут, с цел да опровергае клеветите и лъжите, които протестантските християни са разпространявали срещу Исляма. Тази книга е отпечатана от книгоиздателство “Хакикат Китабеви” под името “Сеvap Veremedi – Не можа да отговори”.

Днес всеки трябва да знае, че ислямът не е повелил на един мюсюлманин да се ожени задължително за четири жени, а само е позволил това. С други думи, жененето с повече от една жена не е нито фарз (задължително), нито суннет, а e мубах (т.е. нито повелено, нито забранено. Дали ще донесе севаб (награда) или грях зависи изцяло от възнамерението, с което е извършено).

Мехмед Зихни ефенди (рахиме-хуллаху теаля), в началото на раздела Мунакехат (засягаща теми като брак, развод, издръжка на семейството и др.) в книгата си “Нимет-и Ислям” казва:

“Нито развода с жената, нито пък жененето за четири жени е ваджиб (задължително) в Исляма. Нито пък е “мендуб” (когато при извършване носи севаб, а при пропускане не носи грях). Разрешено е в случай на необходимост. Мъжете не са длъжни да се женят за четири жени, а жените не са длъжни да приемат това.”

Ако правителството забрани нещо, което е мубах, то това вече става харам (абсолютно забранено), и не се счита за мубах. Защото мюсюлманинът не се противопоставя на закона и не извършва престъпления. Мюсюлманинът е човек, който не вреди на себе си и околните. Освен това, ислямът е установил икономически и социални условия, които защитават правата и свободата на първата съпруга, в случай че мъжът има намерение да се ожени за втора. Другите жени, за които ще се ожени по-късно, също имат специални права.

Ислямът забранява брака с повече от една жена за тези, които не отговарят на тези условия и които не биха могли да съблюдават правата на другите си жени. От друга страна, севаб е (т.е. това ще донесе благословии, награди в отвъдния свят) за мъжа, ако се откаже от втория брак с цел да зарадва първата жена. Освен това е харам, да се ранява сърцето на мюсюлманин, т.е. на първата съпруга.

През ХХ век, поради затрудненото препитание, което обхваща народите, повечето мъже не отговарят на изброените условия. Очевидно е, че не е “джаиз” (позволено) за такива мъже да се женят за втори път. Ислямът приема, че правилата, които се основават на обичаите и традициите, могат да се променят съобразно времето, и следователно, днес мюсюлманите имат само една жена.

Що се относя до полигамията (многоженството, многобрачието), нека сега да разгледаме другите държави и религии.

Бракът с няколко жени е разрешен в 30-та глава на Битие, 21-ва на Второзаконие, и 2-ра глава на Самуел Втори в Тората (Стария завет), който е приет от християните и евреите. Пратениците Давуд (Давид) и Сюлейман (Соломон) са имали много жени и наложници. Императорите на Източната Римска империя винаги имали по няколко жени, както и германските императори, например Фридрих Барбароса (1152-1190) имал три, четири жени. Ескимосите могат да се оженят за втори път, при условие, че първата съпруга разреши. Мормонската християнска секта, основана в Америка през 1830 г. позволява на един мъж да се жени за повече от една жена. (Но в момента, американските закони забраняват това.) Дори в днешна Япония един мъж може да се ожени за няколко жени. Предвид гореизброените факти, голяма несправедливост е да се обвинява исляма, защото “позволява многоженството”.

Полигамията е била приета от много страни и религии. Известният поет Джон Милтън (1608-1674) казва:

“Защо нещо, което не е забранено нито в Стария Завет, нито в Евангелиятата, да е срамно и аморално (порочно)?”

Предишните пророци (алейхимусселям) винаги са имали няколко съпруги. Ето защо, многоженството не е прелюбодеяние. Съвместимо е със закона и здравия разум.”

Знаменитият писател Монтескю (1689-1735) казва:

“Ако вземем под внимание факта, че в топлите страни жените телесно се развиват бързо, но и по-бързо стареят, то съвсем нормално е за хора, живеещи в подобни държави, да се женят за няколко жени.”

Както е посочено и по-горе, поради затруднените икономически условия, в ислямските страни, многобрачието почти липсва…!


ИСЛЯМ-И-ХРИСТИЯНСТВОфронт

Hakikat_Kitabevi_Button

“откъс от книгата “ИСЛЯМ И ХРИСТИЯНСТВО” на Хюсеин Хилми Ъшък (рахметуллахи алейх)”

Print Friendly, PDF & Email

Share This: