Нашият последен ден…

2017-22-7-15-30-38Съветваме хората със слаби сърца да не четат следните редове… Но препоръчваме на хора с болни сърца (души), да принтират и четат много често това силно и ефикасно лекарство .

Годината е… някъде през 21 век (20ХХ)… Година незнайна от нас, която само Аллаху теаля знае… През месец еди кой си… В еди кой си ден… В еди кой си час… В този момент и Вие, както всяка жива твар ще се сбогувате с този временен свят… Покрай вас седят близките ви… Вие знаете най-добре кои са те… Разтревожени са. Опитват да скрият насълзените си очи от Вас… Безнадеждни са… Безнадеждни са… Безнадеждни…
Вие сте безсилни да им разкажете за бурите бушуващи вътре във Вас, изживявайки последните си моменти… Не ви стигат дори силици, да изкажете за последно: О, майчице, О, татко… Или о, любима (или любими)… Или О, мое дете… А само какви мечти имахте заедно с тях… Но ето, че настъпи момента… Ангелът на смъртта е пред Вас…

Гледате го с поглед, който сякаш казва: Моля те, не ме отделяй от любимите ми… Но заповедта е от много високо ниво… Мислите си, струваше ли си през това кратко време да наранявам близките си… Тези които сте наранили, дори не са тук, при Вас, в този момент…

Ангелът на смъртта приближава… Усещате как краката ви изстиват и над тях нещо се издига… Не можете да го опишете с думи… В този момент нито една ваша цел вече няма значение… Нито едно от тези ваши очаквания няма сили да ви спаси от този момент, който пренебрегвахте и от ръцете на ангела на смъртта…

Съжалението от “Вече разбрах…” разкъсва вътрешностите ви… Казвате си: “Ето,че и аз се превърнах в частичка от всичко изчезващо”… Ред сълзи се стичат по бузите ви… Блузите, които майка ви целуваше с такова съчуствие… Когато душата достига до гърдите, вдишванията ви се учестяват с жестокост… Поглеждате към близките си с поглед казващ, “Сбогом…”. А, те… Вече не могат да сдържат сълзите си… Ако ви е писано, някои ви повтаря “Келиме-и шехадет” (т.е. Ля иляхе иллАллах, Мухаммедин ресуллюллах)… Повтаряте натъжен, но с желание и любов… Някой, може би майка ви или баща ви или братята и сестрите ви или пък някой от вашите деца, грабва ръце ви и започва да стене: “Не си отивааай”… Настъпи последният дъх…

***

Лежите на масата за последното изкъпване… Миячът, първо ви оглежда… След което казва: “Млад си бил още…” или “Добре си си поживял старче”… Започва да ви къпе… Вече сте изцяло в негови ръце, без да сте подозирали толкова дълги години, колко ценна е била благословията да се движите… Обръщате се натам, накъдето той ви обърне… Виждате го, усещате как ви докосва, но не можете да се движите… Иска ви се да кажете: (Моля те, внимавай с водата, да не е много гореща. Болката от смъртта, все още е по тялото ми.), но устните ви не помръдват…

***

Ето, че тялото ви вече е обвито с няколко парчета бял плат… Вярно това се наричаше “кефен”, с него, с който когато се загъвахте, докато бяхте жив Ви беше студено… Ето го и ковчегът ви… Миячът и още няколко от близките ви, поставят тялото ви вътре… Връзват ви и ето, че сте пред хората, които ще кланят вашият последен намаз… Виждате ги, но дори не можете да заплачете…

Всички стоят изправени в редове… Сърцата им, на хиляди парчета… Докато дават селям, болката за вас, някак по-силно разкъсва вътрешностите им… След което полагат ковчега на раменете си… Близките ви вървят трудно след вас… Които и да са те…

Донасят тялото ви за последен път във вашия дом, преди или след “дженазе” (погребалния) намаз…
Какви спомени само имахте в тази къща, нали… В онази от стаите и, правехте радостни сохбети с вашите любими… А в другата стая се шегувахте със своите майка и баща, децата, братята и сестрите ви… А тука в тази стая спряхте с нощи наред, без дори да се замисляте за този момент…

Диваните, пердета и сградата си стоят на мястото, но вие си заминавате безмълвно… Докато любимите ви носят вашият ковчег стенат вътрешно за последен път: – ” Къде отиваш защо ни изоставяш?”…

След вас вървят вашите близки, придържани от техните приятели държащи ги за да не паднат, крещящите им буреносно сърца : – “Ах мой спътник в живота… Ах моя майчице… Ах мой татко… Ах моя рожбо… Ах мой братко, ах моя сестричке…

Ако сте се подготвяли цял живот за това и сте били праведен раб, докато ви носят към вашият гроб, чувате следният израз:
ЩО ЗА ХУБАВ МОЙ РАБ СИ ТИ…

Но, ако сте прекарали живот изпълнен в “гафлет” (заблуда)… :(

***
Ковчегът стои до вашия гроб… Слагат го върху вече изкопаната пръст… Ето капака му вече се отвори… Вътре обвит в снежно-бяла дреха лежите Вие… Вече виждате мястото където ще е отидете… Ходжата започва да чете сурите… Хващат ви двама човека от двата ви края, един от към ходилата друг от към тила… Подават ви на други двама, които вече чакат в гроба да ви поемат… Сложиха ви да легнете в цял ръст… Завъртат ви към Къбле… Полагат малко пръст зад гърба ви… За да можете да стоите обърнат към Къбле…

“Струваше ли си да обиждам”, си казвате вие… Както вие така и човекът, който ви гледа отгоре…

Нареждат напречно дъските ви… Заедно с гласа на ходжата рецитиращ Коран-и керим звукът от хвърлената пръст върху дъските звучи, като зов за раздяла…

***

След това, когато близките ви се разотиват, чувате техните стъпки… Отиват да изживеят остатъка от своят живот, длъжни са. Не се ли връщахте и вие, не веднъж от погребенията на Вашите приятели, по този начин…

Провиквате се:
– “Къде отивате оставяйки ме сам самотен тука”, разстроен и уплашен, но безмислено…

***

Замислете се само… Все едно се намирате в една тъмна и гъста гора в полунощ… Към вас се доближава нещо… Шумолящи звуци се насочват към вас… Не виждате дори една светлинка, към която може да се насочите… Не ви остава нищо друго освен да плачете от страх…

Ето точно този миг пред вас се появява най-любимият ви човек облян цял в светлина, и ви прегръща… – Не се страхувай! Тук сме! Спасен си!… Можете да си представите каква радост ще е това…

В този ваш най-отчаян момент в гроба, разбира се, ако сте заслужили… Ще видите в необятна красота един човек… И ще го попитате:..
– Кой си ти? Появи се в този мой най-труден момент, като отне страха и тъгата от моето сърце… И вместо тях го изпълни с щастие…

Онзи човек ще отвърне:..
– Помниш ли? Еди кой си, твой познат, един ден беше дошъл при теб с голямо притеснение… Ти му помогна, като смегчи неговото притеснение… Ти стана причина притесненото му сърце, да се изпълни с щастие.
– “Да, помня”, ще кажете Вие.
– Ето затова, в него ден, Аллаху теаля ме създаде от тази появила се радост. От него ден досега аз изпълнявам служения. Наградата от тях се записваше в твоята книга… Сега бъди спокоен… Аз ще съм твой приятел, тук с тебе, чак до Съдния ден… Мъчение тъга и страх за тебе вече не съществуват…

Ето в този момент, Вие преливате от щастие… Ако сте имали и други такива приятели, на които сте помогнали в тежките им моменти, Аллаху теаля създава за всеки един от тях по един приятел…

***

В такъв случай… се подгответе за тези, които ще ви посрещнат в гроба през незнайната от вас дата, някъде през 20ХХ -та година, още от сега!… Все още не сте изживяли моментите разказани от нас по-горе… Но един ден със сигурност ще ги изживеете…

Хайде, сега спрете да се ядосвате на другите, освен на сам на себе си… Не спорете за земните неща, не се сърдете на никого… Кажете си “Аз съм виновен” и подминете спора… Не обръщайте внимание на притесненията, в които се намирате… Наградата от търпението, което ще проявите, също ще ви чака онзи тъмен свят…

Помолете се и за онези, които настаняват страх и тъга в сърцата на другите, да бъдат насочени от Аллаху теаля в правия път… Те не знаят с какво ще се сблъскат, в онзи труден момент… Ако знаеха, не биха постъпили така…

cropped-2017-13-7-15-39-49.jpeg

Print Friendly, PDF & Email

Share This: