Силсиле-и алиййе- златната верига от учени

Какво означава Силсиле-и алиййе?

    Значението на думата силсиле, е поредица от взаимно-свързани компоненти, серия от неща, синджир, верига. Мюршид-и кямил-ите (съвършените, узрелите учени в религията) т.е. ислямските учени, евлиите удостояват с иджазет (диплома) и назначават за халифи (наместници), онези от учениците си, които са достигнали ниво, позволяващато да обучават други учени. Те от своя страна също обучават свои ученици и ги удостояват с такава диплома. По този начин се образува силсиле (верига) от учени. Този синджир достига до нашият Пророк “салляллаху алейхи ве селлем”. Синджирът в който се намират учени, като Бехаеддин-и Бухари, Имам Раббани, Мевляна Халид-и Багдади “рахметуллахи теаля алейхим еджмаин”, се нарича Силсиле-и алиййе, т.е. Великото силсиле (поредица от велики ислямски учени). Нарича се още и (Силсилету’з-зехеб), т.е. Златно силсиле (Златна верига).

  Ислямските учени не изникват току-така, както гъби из гората или като тревата по поляните. Не може да се бъде наречен ислямски учен, онзи който няма учител и иджазет (диплома, свидетелство). Ислямският учен непременно трябва да е обвързан с силсиле (верига), опиращо се до Расулюллах “алейхиселям”. Например, учени, като хазрети имам Раббани и хазрети Абдулкадир-и Ге’ляни и всички ехл-и суннетски учени, имат ясни учители, които посредством връзката ученик-учител достигат до Расулюллах “салляллаху алейхи веселлем”. Ето защо мюсюлманинът трябва да се обвърже и чете книгите единствено и само на такива учени. Не трябва да се четат книгите на произволни хора, дори и написаното в тях да е вярно. Ако в наши времена не е възможно да открием такъв удостоверен учен, е нужно да търсим книги на учени, които са притежавали иджазет (удостоение), след което ще ги приемем [посредством техните книги], за наши пътеводители в религията.

  Различията в днешните силсилета са породени от хора, които въпреки, че не са получили иджазети от своите учители, са поели по различни пътища, т.е. са представили се за част от въпросната верига за да си привлекат последователи. Хазрети имам Раббани “куддисесирух”, още преди 4 века е казал следното:

“Последователите на този възвишен път [исляма], останаха без закрила и намаляха. Затова, че  днешните тарикатчии примесиха бид’ати в пътя (исляма) и го разрушиха, ислямски големци, които се бяха вкопчили здраво в суннета на Ресулюллах “салляллаху алейхи веселлем”- останаха неопознати. Поради това невежие и късогледие на повечето от тези тарикатчии, те размесиха бид’ати [нововъведения, заблуди] към този висш пътвъзвишен път и чрез тях се опитаха да спечелят сърцата на общността. Правейки това, те си мислиха, че така обогатяват ислямската религия, но всъщност те се мъчат да разрушат този велик  път”. (2/62)


Има ли полза от споменаването на имената на големите учени от Силсиле-и алиййе?

Има множество ползи от това, особенно следните три:

– Става причина за получаване на фейз (т.е.. на духовните знания, идващи от благословенното сърце на нашия Пейгамбер Мухаммед “алейхиселям”, посредством сърцата на евлиите)

– Премахва притесненията и тъгата

– Става причина за осъществяване на нуждите и желанията.


Всички големци от Силсиле-и алиййе ли са били мюршид-и кямили (завършени учени по тасаввуф, притежаващи иджазет [диплом-удостоверение за обучение на други учени]). Но, били ли са те мюджтехиди?

Отговор:

Да. Всеки един от тези големи учени на Силсиле-и алиййе е бил мюршид-и кямил. Същевремменно всички мюршид-и кямил са и мюджтехиди. Например, Имам Раббани и имам Абдулкадир Ге’ляни са също мюджтехиди, така като са имам а’зам Ебу Ханифе и имам Шафии’ “рахметуллахи теаля алейхим еджмаин”.

Както имамите на четирите мезхеба, така и останалите мюджтехиди, са все мюшрид-и кямили. Но тъй като са разпределили своята работа по между си, някои от тях са се прочули в тасаввуфа, а други в знанията по фъкъх.


Кои са учените от “Силсиле-и алиййе” и каква е тяхната подредба?


 След Пророка ни Мухаммед Мустафа Ресулюллах “салляллаху теаля алейхи веселлем” в низходящ ред, са както следва:

1. Ебу Бекр-и Съддък
2. Селман-и Фариси
3. Касъм бин Мухаммед
4. Джафер-и Садък (един от учителите на имам Ебу Ханифе)
5. Баязид-и Бастами
6. Ебул Хасан Харкани
7. Ебу Али Фармеди (един от учителите на имам Мухаммед Газали)
8. Юусуф-и Хемедани (един от учителите на Абдулкадир Ге’ляни)
9. Абдулхалък-и Гондждювани
10. Ариф-и Ривегери
11. Махмуд-и Енджирфагневи
12. Али Рамитени
13. Мухаммед Ба̀ба̀ Семмаси
14. Сеййид Емир Гилял
15. Сеййид Мухаммед Бехаеддин Бухари (Шах-ъ Накшибенд)
16. Аляуддин-и Аттар
17. Якуб-и Черхи
18. Убейдуллах-и Ахрар
19. Ка̀ди Мухаммед За̀хид
20. Дервиш Мухаммед
21. Ха̀джеги Мухаммед Емкенеги
22. Мухаммед Бакибиллях
23. Имам-и Ахмед Раббани
24. Мухаммед Ма’сум Фаруки
25. Сейфеддин Фаруки
26. Сеййид Нур Мухаммед
27. Сеййид Мазхар-и Джан-и Джанан
28. Сеййид Абдуллах Дехлеви
29. Мевлана Халид-и Багдади
30. Сеййид Абдуллах Шемдени
31. Сеййид Та̀ха̀-и Хакка̀ри
32. Сеййид Мухаммед Салих
33. Сеййид Събгатуллахи Хиза̀ни
34. Сеййид Фехим-и Арваси
35. Сеййид Абдулхаким Арваси
36. Хюсеин Хълми Ъшък

“РАХМЕТУЛЛАХИ АЛЕЙХИМ ЕДЖМАИН”


Абдулхаким Арваси (в дясно) и неговия млад ученик Хюсейн Хълми Ъшък (на заден план) “рахметуллахи алейхим еджмаин”– 1931 г., Истанбул
Списъкът със учените от Силсиле-и алиййе (на арабски)
Print Friendly, PDF & Email

Share This: