Трети Том, 156-то писмо Хадже Мухаммед Ма’сум (куддисе сиррух)

2130170316_5953b3c4af

   Жалко животът отмина. Не успях да свърша и една полезна работа. Сега се подразбира, че земята е временна и измамна и за. Животът се превърна в спомен. Раздорите и проблемите му така е не свършиха. Приятелите и роднините умряха, заминаха си. Виждаме всичко това и все още не можем да се събудим от “гафлета” (небрежието) и не си вземаме поука. Не съжаляваме. Не се покайваме. Небрежнието продължава, греховете ни се увеличават. Аллаху теаля в 127-ми айет на сура “Товбе” заповядва по смисъл: (Не виждат ли, че всяка година са прихванати по един-два пъти от беди и нещастия. Но пак не се покайват и не съжаляват). Каква е тази вяра? Какво е това мюсюлманство? Не вземат наставления нито от суннета, нито от книгите. Не вземат поука нито от притесненията, нито от случващите се събития. Мислят единствено за старите си приятели, с които са яли, пили, живеели и прекарали заедно дълги години. Не видяха ли какво се случи с любимите им хора и помощници с които толкова много се забавляваха? Остана ли нещо от тях? Някой донася ли вести от тях? Житейският им път бе отнесен от вятъра.

“Временна е всяка твоя благодат о, живот!
Съсипват бурите на смъртта всяка твоя висота.”

Я, Рабби!
Не ни лишавай от благодатта и вдъхновението им! Не ни въвличай в раздори, след тях!
Нека ние сиромасите, да положим усилия за да не прекарваме живота си в небрежие! Да не прекарваме живота си в заешки сън! Да не подлъгваме сърцата си временните и фалшиви удоволствия! Да не се подлъгваме от тези отровни сладини! Да извършваме служенията заповядани от Аллаху теаля, и да извършваме нещата от които е доволен! Да не вярваме в подлъгването на нефса, шейтана и лошите хора! Да се предпазим отсега, мислейки за изтезанията в отвъдното и гроба! Да оставим този кратък живот и това изображение, нямащо никаква същина, и да се удостоим с честта “да умрем, преди да сме умрели”! Нека да се замислим, че същината ни, е произлязла от нищото! Всеки би се подиграл с някой “ахмак” (неразумник), който се хвали с поверените му временно ценности. Никой не харесва онзи, който продава измамни и фалшиви стоки. Всичко, което подхожда на съществата и на онзи, който съществува, принадлежи на истинския Съществуващ. Съвършенството на онзи, който преди началото си и след краят си има нищета, е осъзнаването на собственото му нищожество.

 

“Няма по-висше знание от това човек да осъзнае своят недостатък”

 


hakikat_kitapevi_logo

2017-14-5-15-36-29

cropped-Untitled.png

mektubat

Print Friendly, PDF & Email

Share This: