Хазрет-и “Яхя Баба- готвачът”

24072013j5hdjb Яхя Баба (рахметуллахи алейх) е “Евлия” (просветен), роден в гр. Одрин (Османската империя). Рожденната му дата е неизвестна. Няма сведения как е протекъл житейският му път. Живял е през 15-ти век по времето на ll.Байезид Хан и е бил на служба, като главен готвач, в комплекса “Байезид” в гр. Одрин.

Колегите му са приготвяли шербети, печени кебапи, зеленчуци…но неговият специалитет е бил “пилав”-ът (ориз). Когато се захванел да готви, все едно е отслужвал религиозната си служба. Очиствал е оризът, със съпровод на “селевати” (дуа към Ресулюллах “салляллаху алейхи ве селлем), разтапял е маслото със “текбир“-и (Аллаху екбер, Аллаху екбер). Солта е посипвал с “бесмеле” (Бисмилляхи Рахман-и Рахим), а когато е наливал водата, наоколо се разнасяла сура “Ел-Фатиха“. От време на време си е затварял очите, като е молел Аллаху теаля, посредством “Енбия-и кирам” и “Евлия-и кирам” да Въздаде берекет… Приготвеният от него ориз винаги е бил достатъчен за всички, че и дори е оставал вповече. Но е имал такъв навик, че остатъка от ориза винаги е изхвърлял в река Тунджа. Рибите са знаели по кое време той е идвал за да ги нахрани и се събирали до един мост да го чакат.

Един ден, отговорникът на склада, от който се е зареждала кухнята е забелязал, че оризът след ядене остава във повече и  решава, да намали количеството при следващите зареждания. Да, но Яхя баба, нито веднъж не е казал: “Как може да стигне толкова малко ориз за всички?” Отговорникът е останал в неведение. Започнал системно, всеки ден да намаля малко по-малко количеството ориз, но в разрез с логичното, сготвеният ориз не намалявал, напротив – увеличавал се е! Всички са се наяждали до насита, че и е оставал остатък за рибите в Тунджа. Отговорникът на кухнята е можел да си обясни случващото се единствено с думите:

Това е “керамет”!!! (свръх естествено явление, присъщо на Евлия-и кирам)!

Изпробвал е всичко, докато не се е убедил със сигурност, че е това е така, след което се явил пред Султана и му казал:

“Този Яхя Баба не е някой случаен, о, мой Султане, а ние го третираме, като обикновен работник.”

Баязид-и Вели е бил много сърдечен и е пожелал да се запознае със “необикновения” готвач. Съставили са план, заедно с отговорника на кухнята. Още същият ден, отговорникът е дал на Яхя Баба оскъдно малко количество ориз. Той е взел ориза и както винаги си е отправял молитва към Аллаху теаля да му дари “берекета на Халил Ибрахим”. Оризът, както винаги е станал много вкусен, като отгоре на това, казаните, едвам са го побрали. Както винаги след гощавката, Яхя Баба нарамил остатъка и се запътил към Тунджа.

Точно когато потопил кепчето с храна, Падишаха и подчинените му изкочили от някъде и го смъмрили:

Какво става тука, бре? Да не би да прахосваш държавната собственост?”

Тайната, вече била разобличена. Яхя Баба е останал вцепенен. Точно в този момент, хиляди риби си показали главите от реката и с позволението на Аллаху теаля, проговорили:

О султане, не те ли е срам. Остатъка от храната на тази голяма държава, много ли ти се видя за нас? Гостоприемството на твоята държава само за човеците ли е?”

Яхя Баба така силно се е притеснил, че е било невъзможно да се опише. От срам е положил чело на земята в “седжде” и се приютил при Аллаху теаля. Байезид-и Вели го е изчакал да се изправи, но напразно. Благословенният избранник, чиито тайна вече е била разобличена, бе предал душата си и се бе домогнал до вечните блага на Аллаху теаля. Намиращите се там, са се натъжили много силно, за това, че не са оценили неговото величие и за това, което са направили.

  Погребението му е било организирано с много почести от всички, и е бил погребан в северната градина на комплекса. Той е бил само един готвач в Султански комплекс. Готвел е много вкусни ястия, като след всяко нахранване е молел Всевишния Аллах да благослови държавата (народа) с райските градини.

Понякога след храна е правел “сохбети” (съвещания, разговори) с присъстващите там, като някои от наставленията му са гласяли:

Когато тялото се храни с храна, образно се превръща борец-пехливан. Но този, който си напълни душата с любовта на Аллаху теаля, би станал “евлия” (светец).

Залък спечелен от “хелал” (позволен път), кара човек да извършва служения! А, залък от “харам” (забранен път), насочва човек към лошите пътища!

Умението от това да е пълен стомахът ви, е да виждате и тези които са гладни.

Нека Аллаху теаля, да освети и благослови пазената тайна, на този скрит измежду хората, евлия. Амин!


edirne_vilayet“Във времето, в което живеем, изпълняващите пет-кратния си “намаз” и предпазващите се от “харам” (забраните), се причисляват към класа на “обикновенни евлии (светци)”. Има също и такива, които са “специални евлии”. Това са тези, които се издигат по пътя на “тасаввуф” (религиозните знания), достигащи високите нива с благоволението на Аллаху теаля. В наши дни, такива “евлии”, са като почти изчезнали.”

Ес-сейид Абдулхаким Арваси “куддисе сиррух”

Print Friendly, PDF & Email

Share This: