ЕСХА̄Б-И КИРА̄М “алейхимуръдван”

   Мюсюлманите, които са имали честта да видят благословеното лице на Пейгамбера ни (алейхисселя̄м) и да чуят сладките му слова, се наричат Есха̄б-и кира̄м. Най-високопоставеният човек за всички времена, след пророците, е Ебӯ Бекр-и Съддӣк (радиялла̄ху анх). Той е и първият халӣф. След него най-високопоставен сред хората е Фа̄рӯк-и а’зам – вторият халӣф Омер бин Хатта̄б (радиялла̄ху анх). След него най-високопоставен сред хората е третият халӣф на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) – Осма̄н бин Аффа̄н (радиялла̄ху анх) – съкровището от добрини, източник на вяра и духовно познание. След него най-достоен сред хората е четвъртият халӣф на Расӯлюллах (саллялла̄ху алейхи ве селлем) Али бин Ебӯ Та̄либ – лъвът на Алла̄ху теа̄ля̄ и притежателят на удивителни превъзходства. От свещените хадӣсите се разбира, че хазрети Фа̄тима, хазрети Хадӣдже, хазрети Āише, хазрети Мерйем и хазрети Āсийе са най-високопоставени сред земните жени. В хадӣс-и шерӣф се казва:

“Фа̄тима е най-високопоставена сред дженнетските жени, а Хасен (Хасан) и Хюсеин са най-високопоставени сред дженнетските младежи.”

След тях най-високопоставени са ашере-и мюбешшере – десетимата сподвижници, благовестени с Дженнет. Това са: 

1) хазрети Ебӯ Бекр-и Съддӣк,

2) Омер-ул-Фа̄рӯк,

3) Осма̄н бин Аффа̄н,

4) Али бин Ебӯ Та̄либ,

5) Ебӯ Убейде бин Джерра̄х,

6) Талха,

7) Зубейр бин Авва̄м,

8) Са’д бин Ебӯ Вакка̄с,

9) Са’ӣд бин Зейд 

10) Абдуррахма̄н бин Ауф (ридва̄нулла̄хи теа̄ля̄ алейхим еджма’ӣн).

След тях са участниците в битката при Бедр, след това – участниците в битката при Ухуд, а след тях – присъствалите на Бӣ’ат-ур-ридва̄н.

    Eсха̄б-и кира̄м са жертвали своите живот и имущество по пътя на Расӯл-и ек-рем (саллялла̄ху алейхи ве селлем) и са му помагали. За всички нас е ва̄джиб да споменаваме имената на всеки един от тях с любов и почит. Абсолютно не е допустимо да изговаряме думи, непристойни за тяхното величие. Неуважителното споменаване на техните имена е признак на заблуда и отклонение.

Човек, който обича Расӯлюллах, трябва да обича и всички негови саха̄бии (другари), защото в хадӣс-и шерӣф се казва:

“Онзи, който обича моя Есха̄б, ги обича, защото обича мен. Онзи, който не ги обича, не обича и мен. Този, който ги нарани, ще е наранил мен. А наранилият мен, ще е наранил Алла̄ху теа̄ля̄. А наранилият Алла̄ху теа̄ля̄, без съмнение ще бъде изтезаван.”

В друг хадӣс-и шерӣф се казва:

“Когато Алла̄ху теа̄ля̄ поиска да стори добро на някой от моята общност, Той настанява в сърцето му обичта към моя Есха̄б: заобиква ги така, както обича и себе си.”

В деня на смъртта на нашият Пророк (алейхисселя̄м) в Медӣна е имало тридесет и три хиляди саха̄бии. Общият брой на всички сподвижници е бил над сто двадесет и четири хиляди.