Редно ли е, мюсюлманите да честват Коледа?

ВЪПРОС:

Един писател казва:

“Християните имат право да честват своите празници. Мюсюлманите трябва да уважат техните празници и с радост да ги честват заедно с тях. Не виждам нищо лошо в това.” Не изкарва ли човек от исляма, такова деяние? Позволява ли ни нашата религия да честваме празниците на немюсюлманите?

ОТГОВОР:


Това е абсолютно забранено. По този въпрос в ислямските книги пише следното: “Не е позволено да се подарява нищо в израз на уважение към празниците Навруз и Михриджан, чествани от страна на огнепоклонниците. Харам е да се подарява нещо, споменавайки техните имена. Ако това се направи с цел да се уважат тези празници, това става причина за мюсюлманина да загуби своята вяра, защото това са празници почитани единствено от многобожниците (политеистите)”.

Ебул Хафс-и Кебир е казал следното:

“Дори човек да е служил на Аллаху теаля в продължение на петдесет години, той ще напусне исляма, ако в чест на деня Навруз подари яйце на някой идолопоклонник. Няма да се превърне в неверник, ако подари яйце на мюсюлманин, без да отдаде значение на този ден, а просто за да е последвал обичая. Ако в този ден закупи нещо, което не купува през останалите, с цел да отдаде почит към този ден, той би напуснал исляма, но ако е купил нещо, за ядене или пиене, не би станал неверник. ” (Дурр-ул-мухтар 5/481)


В книгата “Беззазиййе” пише:

“Невруз е празникът на огнепоклонниците. Човек, който отиде при тях в този ден и направи това, което правят те, напуска исляма (губи своята вяра).” Също така напуска исляма и онзи, който празнува Коледа, Великден или останалите празници на неверниците. (С. Ебедиййе)


Имам Раббани (рахметуллахи теаля алейх) казва:

“Оказването на уважение към религиозните празници на индуисите (деня “Невруз” на огнепоклонниците, “Коледа” – на християните и към други техни празници) и честването на тези дни, подобно на тях, е ширк (неверие в Аллах). Човек напуска исляма. Невежите мюсюлмани честват религиозните празници на неверниците подобно на тях и смятат тези дни за ислямски празници. Правят си подаръци подобно на неверниците. Украсяват домовете си като тях. Отдават специално значение на тези нощи. Всичко това е ширк, неверие.” (Мектубат 3/41)


Хазрети Ибни Абидин в пети том на книгата си, в темата за “истибра” казва следното:

“При нужда е позволено да се поздравява гражданин немюсюлманин и да се ръкостиска с него, но ако се направи с цел уважение към него това би изкарало човек от исляма. Да се уважава неверието е неверие.” (С. Ебедиййе)


Да се уважава неверник, да се поздравява с почит и да бъде наричан “Учителю мой”, е неверие. (Берика)


Въпросният писател желае мюсюлманите да уважават немюсюлманите., но горепосочените писания разкриват, че да се уважават празниците на неверниците води до изкарване на човек от исляма. Не е ли безумие да се превърне един мюсюлманин в неверник, само и само за да угоди на християните?

 За да заблудят праведните мюсюлмани, враговете на исляма се опитват всячески да скрият факта, че е “кюфр” (неверие) да приемат обичаите на неверници и да празнуват техните празници. Определят ги като “ислямски обичаи”, така както и наричат празничните дни “свещени дни”. Символизирайки Коледата, (която се въвежда в Християнството от Константин Велики), и Невруз (Велик ден), (съчинен от Ямшид, като национален празник) подтикват и мюсюлманите да приемат същите обичаи.

Младите и невинни мюсюлмани трябва много да внимават и да не се подвеждат по техните лъжи. Първо трябва да научат истината, чрез допитване до истински и праведни мюсюлмани, които познават и на които имат доверие или от техни роднини, които кланят намаз, или от семейни приятели, които си познават религията.

Днес, без значение в коя точка на света се намира човек, е непростимо незнанието на това какво е “иман” (вяра), какво е “кюфр” (неверие) или как да се изпълняват “ибадетите” (молитвите) правилно. Онзи, който е подведен и подмамен от лъжите на неверниците, поради непознаването на собсвената си вяра, няма да бъде спасен и избавен от Ада. На днешно време, Аллаху теаля е разпространил Своята религия навсякъде по света, и е направил изключително лесно изучаването на знанията за имана (вярата), задълженията (фарзовете), забранените неща (харамите), позволените неща (халял) и знанията за хубавите нрави. Всеки трябва да научи, толкова знания за себе си колкото са му необходими, защото това е задължително (фарз). Човек, който не учи религиозни знания се приема, че не се е подчинил на задължителната заповед т.е. на “фарза”. А човек, който казва, че не е необходимо да се учи или който не отдава значение на това учение се превръща на момента в “кяфир” (неверник).

Пропагандно видео с целящо внушаване на мюсюлманите, че празнуването на новогодишни празници е нещо нормално!!!       (вижте 0:34 на видео материала)

[huge_it_video_player id=”6″]


Източници:


“Пълен илмихал – Сеадет-и ебедие”

(Дурр-ул-мухтар 5/481)

(Мектубат 3/41)

(Берика)

Print Friendly, PDF & Email

Share This: