Отговор:
Общоизвестна е дуата направена във времето близко до ифтар (разговяване). Ето три хадис-и шерифа:
“По време на ифтар,говеещият прави дуа, на която не се отказва” [Ибни Мадже]
“Дуата (молитвата) на говеещия не се отхвърля” [Тирмизи]
“Направената дуа от говеещия на ифтар, не се връща” [Бейхеки]
Преди ифтар, се чете:
“Еузюбиллях иминес шейтдаани раджиим, Бисмилляхирахманирахим”
След което, следната дуа:
(Аллахюмме я васи’ал маъгфирех игфирли ве ли-валидеййе ве ли-юстазиййе ве лил-мюминине вел мюминат йевме йекумюлхисаб)*
За оригинала кликнете тук.
Смисълът е следният: (О, Ти мой Аллах, който опрощава щедро! В съдният ден когато ще бъде отредено, прости на мен, на майка ми, баща ми, учителят ми и всички мъже и жени мюмини!)
След като се изядат няколко залъка се изрича:
(Зехебеззама’ вебтеллиетил урук ве себе-тел-еджр иншааллаху теаля)**
след което се започва ядене. Накратко смисъла е следния: (Гладът и жаждата приключиха. Иншаллах сме се здобили със наградата) [Ибни Мадже]
Пророкът ни (саллалаху алейхи веселлем), правеше също и следната дуа:
(Аллахюмме леке сумтю ве бике аменту ве алейке тевеккелтю ве ала ръзкъке ефрату, фе текаббел минна. Иннеке ентес-семиюл алим)***.
Значението: (Я Рабби, държах орудж за Твоето съглашение. Повярвах в Теб, доверих Ти се и се облегнах на Теб. Направих ифтар с препитанието изпратено от Теб, приеми моя ибадет(служба)! Разбира се, че Ти си Чуващия и Знаещия всичко!) [Ебу Давуд]
Когато присъстваше на публичен “ифтар“, той отправяше дуа по следният начин: (Нека на вашите трапези да правят ифтар говеещите, нека от храните ви да ядат притежателите на “таква” (примерните), а мелякетата (ангелите) да се молят (истигфар) за вашето опростение!) [И.Ахмед]
——————————————————————————————————-
Дуите, изписани на латински:
* (Allahümme yâ vâsi’al-mağfireh iğfirlî ve li-vâlideyye ve li-üstâziyye ve lil-müminîne vel müminât yevme yekûmülhisâb)
** (Zehebezzama’ vebtelletil urûk ve sebe-tel-ecr inşâallahü teâlâ)
*** (Allahümme leke sumtü ve bike âmentü ve aleyke tevekkeltü ve alâ rızkıke eftartü, fe tekabbel minnâ. İnneke entes-semiül âlim.)
