Определения за хубавия нрав

“Всяка сграда си има основа. Основата на исляма е добрата нравственост.”

„Лошият нрав е нещо толкова лошо, че от извършените с него, множество добри дела нямат никаква полза. Добрият нрав е толкова хубаво нещо, че греховете, извършени с него биват опростени.”

“Всички хора, които са се издигнали сред обществото, са се издигнали именно заради добрия си нрав.”

„Добър нрав означава усмихнато лице, щедрост и това да не се разстройват (унижават) хората“.

“Добрият нрав означава да се опитваш да правиш добро на хората и по време на богатство и по време на бедност.”

“Добрият нрав означава да не се караш с никого и да не говориш зад гърба на друг.”

“Добрият нрав е да не притесняваш и огорчаваш никого и да търпиш притесненията, идващи от тях.”

„Добрият нрав означава да се задоволяваме с това, което идва от Аллах. Тоест, да преме че и  доброто, и лошото са изпратени от Аллах, да се отблагодаряваме за благословиите и да изтърпяваме трудностите.”

“Най-ниското ниво на добрите нрави е да се изтърпяват наличните трудности, да не се очакват облаги за нашите добри дела и да се проявява състрадание към всички хора.”

“Добрият нрав означава да отбягваме харамите и да търсим халалите, да се разбираме добре, както с семействата ни, така и с останалите хора.”

„Добрият нрав е, мислейки за Създателя ни, да толерираме хората и да бъдем търпеливи към техните проблеми“.