Отговор: Има само един правилен път по отношение на вяра и това е мезхебът ехл-и суннет вел-джема̄’ат. Има четирима велики има̄мa, които са показали правилния път на всички мюсюлмани по света, които са станали причина за правилното изучаване на религията на Мухаммед (алейхисселя̄м) – без тя да се промени и изопачи.
1.Първият има̄м е хазрет-и имам а’зам Ебӯ Ханӣфe Нума̄н бин Са̄бит “рахметуллахи теаля алейх”. Той е един от най-големите ислямски учени и е главатарят на ехл-и суннета (на сунитите).
2. Вторият е има̄м Ма̄лик бин Енес “рахметуллахи теаля алейх”
3. Третият е има̄м Мухаммед бин Идрӣс Ша̄фи’ӣ “рахметуллахи теаля алейх”
Днес всеки, който не следва един от тези четири има̄ма, е в голяма опасност, защото това е сигурен признак, че се е отклонил от правилния път на Расулюллах “алейхиселям”.
Двама сред учениците на тези четири има̄ма са достигнали до много високо равнище в областта на знанията за вярата (имана). Поради това мезхебите в ӣма̄на (вярата) са станали два. Правилната вяра, която е в съответствие с Кора̄н-и керӣм и свещените хадӣси, е само и единствено тази, която е разпространявана от тези два мезхеба. Вярата на Ехли суннет или групата намираща се в правия път, е разпространена по цял свят именно от тези два има̄ма.
Единият от тях е Ебӯ Мансӯр Ма̄турӣдӣ “рахимехуллаху теаля”, а другият Ебӯл-Хасен Алӣ Еш’арӣ “рахимехуллаху теаля”.
Тези два има̄ма са разпространили една и съща вяра. Между тях съществуват някои разлики, но те не са съществени. В основата си те са еднакви. Ислямските учени са похвалени в Кора̄н-и керӣм и хадӣс-и шерӣфите. В едно знамение по смисъл [предаден от учените по тефсӣр (тълкувание)] се казва:
“Може ли да са равни знаещите и незнаещите?”
В друго знамение се казва:
“О, мюсюлмани! Питайте знаещите за онова, което не знаете.”
В хадӣс-и шерӣфи се казва:
“Алла̄ху теа̄ля̄ и ангелите, и всяко живо същество се молят [правят дуа] за онзи, който учи хората на добро.”
“В Съдния ден поред ще се застъпят първо пророците, после учените и след тях шехӣдите (мъчениците).”
“О, хора! Знайте, че знанието се придобива чрез научаване от учен.”
“Учете знание (илм)! Изучаването на знание е вид иба̄дет (поклонение). На преподаващия и учещия наука ще бъдат дадени наградите [давани] за джиха̄да (борба по пътя на Алла̄ху теа̄ля̄). Изучаването на знание е като даване на милостиня. Придобиването на знание от учен е като извършване на техеджуд нама̄з.”
“Изучаването на наука е по-голям сева̄б от [изпълняването на] всички на̄филе иба̄дети [т.е. иба̄дети, които не попадат в категориите фарз и ва̄джиб.] Защото то е полезно и за учещия, и за онези, които той ще изучи.”
“На човек, който се научава, за да учи другите, се дава сева̄ба на съддӣците.”
“Знанието е съкровище. Неговият ключ е питането и научаването.”
“Учете и преподавайте знание!”
“Всичко си има източник. Източникът на таква̄ (да се въздържа от забранени неща, страхувайки се от Алла̄ху теа̄ля̄) е сърцето на евлиите”.
“Придобиването на знание е изкупление за греховете.”
