Ибрахим “алейхиселям” и Курбана

Когато Ибрахим “алейхиселям” видя сияйното лице и зрелостта която бе достигнал неговия син Исмаил “алейхиселям”, наред с бащината обич, в него се породи и една необикновенна обвързаност към него. Обгърнат с това спокойствие и мир, той се унася в дълбок сън.

В съня си вижда момента, в който пренася в жертва сина си хазрети Исмаил. След като се събужда отива при съпругата си хазрети Хаджер, и казва:
– О, Хаджер! Приготви сиянието на моите очи синът ми Исмаил! Облечи го с най-хубавите му дрехи и му среши косата! Ще го заведа на посещение при един Приятел. Приготви също и един нож и едно въже!
– Че какво е това посещение с нож и въже?
– Кой знае, може пък Аллаху теаля да ни даде една овца…

Когато Иблис (Шейтана) дочува това, измъмряйки ” сега ми се падна работа”, отиде при хазрети Хаджер и се проведе следния диалог:
– О, Хаджер! Къде занася Ибрахим, сина ти, Исмаил?
– На посещение.
– Не! Занася го, за да го принесе в жертва…
– Как може такова нещо? Може ли баща да заколи сина си?
– Да, но той казва: (Моят господар ми заповяда).
– Щом Аллаху теаля така е заповядал, за Него бихме дали и хиляда живота!

След този отговор Иблис, този път, отива при хазрети Ибрахим и му казва:
– Къде носиш сина си?
– На посещение.
– Не, ще го пренесеш в жертва, онзи сън беше “шейтании”(“дяволски” т.е аз те накарах).
– Не, сънят, който видях беше “Раббани” (т.е. от Аллаху теаля).
– Сърцето ти съгласно ли е, с това твое решение да го заколиш?
– О, проклетнико, чуй това много добре. Ако на света всички хора бяха мои деца и Аллаху теаля беше ми заповядал да ги пренеса в жертва, бих заклал всички.

След като шейтанът губи надежда от хазрети Ибрахим, отива при хазрети Исмаил:
– О, Исмаил! Накъде така?
– На посещение.
– Не, баща ти ще те заколи.
– Защо му е, да ме заколи?
– Той каза, (Моят господар ми заповяда така).
– Щом Аллаху теаля е заповядал така, давам живота си, на драго сърце.

След като шейтана, продължава със “весвесето” (нашепването), хазрети Исмаил се обръща към баща си:
– Татко, този ме тормози.
– Замери го с камъни, за да се отдалечи.

След замерянето и прогонването на Шейтана с камъни, идват на мястото “Мина'” , където хазрети Ибрахим казва на сина си:
– Скъпа рожбо, над главите ни е надвиснало нещастие. Не зная, защо, но си избран за смъртно наказание?
– Татко, тези твои думи намирисват на кръв.
– Синко, в съня си видях, как те пренасям в жертва. Какво ще кажеш, какво мислиш ти? (Съффат 102)
– Докато човек не прекрачи заповяданото, той не би помръднал ни най-малко. Татко, направи каквото ти е заповядано, иншаАллах ще ме намериш от търпеливите. Да си дам главата, за мене ще трае само миг. Но да принесеш в жертва сина си със собствените си ръце, за тебе, може би било тежко и болезнено преживяване. Затова имам три желания:

Първо:
Завържи здраво ръцете и краката ми!
– Но рожбичко, когато се отива при Приятеля, не е редно да се плаче и стене.
– Направи го, за да не би моето гърло да не издържи на твоя нож и да не направя движение, което да те натъжи и от което да те заболи.

Второ:
Сложи ме да легна на срещуположната страна, за да не гледаш лицето ми, за да не видя и аз твоето лице. Кой знае може и да се развълнувам или пък твоята бащинска любов да се разбунтува, че да не провалим и двамата в изпълнението на обета.

Трето:
Майка ми, може да не издържи, когато не ме види, утеши я направи нещо добро за нея.

И ангелите заплакаха…

Когато хазрети Исмаил започна да плаче и ангелите заплакаха с него. Когато баща му опря ножа в благословенното му гърло, той се усмихна.
– Рожбичко, защо се усмихваш в това положение?
– Видях, че на ножа е написано “Бисмилляхиррахманирахим“. Нож, на който е написано името на Приятеля, как може да пореже?

Хазрети Ибрахим с всичка сила нанасе ножа върху врата на сина си, но ножа се извръща и не реже. Ядосан, той хвърля ножа на земята. Ножът, с позволението на Аллаху теаля, проговаря следното:
– Защо се ядосваш на мене? Онзи, който ти заповядва да режеш, на мене ми заповядва да не режа.
И в този момент се разнесе следния зов:

(О,Ибрахим! Ти наистина прояви преданост на съня си. Така Ние възнаграждаваме, онзи, който извърши праведно дело. Това беше явно изпитание. В замяна на неговия син ние му изпратихме един голям жертвен коч, като “фидйе”)

Когато хазрети Ибрахим грабва слизащия коч, вижда как вървите на сина му се разплитат.
– Рожбичко, кой ти разплете вървите?
– Разплете ги Приятелят, който ме спаси от смъртта.
– О синко! Сега направи ”дуа”, Аллаху теаля ще приеме всичко, каквото пожелаеш!

Хазрети Исмаил направи следната “дуа” (молитва):

(Я, Рабби! Опрости на всички вярващи (мюмини), в Съдния ден!)

След което се чу благата вест:

(Опростих и помилвах всички вярващи)

 

източник: (Р. Насъхин)

 


Въпрос:
Защо хазрети Ибрахим “алейхиселям”, пожела да принесе сина си, като курбан?

Отговор:
Ибрахим “алейхиселям” се зарече на Аллаху теаля, че ако го дари със син, като отплата за това ще го пренесе за жертва. Когато молбата му се сбъдна, на сън му бе заповядано да спази своята дума.

Ибрахим “алейхиселям”, удържайки на обещанието си, пожела да принесе сина си за курбан. Аллах “джелле джелялюху” заповяда,

(Ибрахим наистина прояви преданост към съня си. Разбира се, че това е явно изпитание. В замяна на сина му, Ние му дадохме, като “фидйе” един голям коч за курбан. Така, Ние награждаваме притежателите на доброчестивост).

Когато Ибрахим “алейхиселям” бе хвърлен в огъня от Немруд, той бе изпитан с живота си. Когато му бе заповядано да принесе в жертва, сина си хазрети Исмаил, той бе изпитан с рожбата си, а когато дари своите стада от добитък, изпълващи обширните поля, той беше изпитан със своето имущество. Той спечели и трите изпитания. В сура Неджм, 37-ми айет от Коран-и керим беше похвален с:

(Удържащият, своята дума- Ибрахим)

Устояване на думата, по такъв начин е голяма благодат. В Коран-и керим са похвалени онези, които удържат на думите си по меал:

(Измежду вярващите има много храбреци, които удържат своя обет даден на Аллах)  [Азхаб 23]

 

(Разбира се, че Ибрахим беше един верен Пророк)
[Мерйем 41]

 

(Исмаил беше един предан на думата си, пратеник-“небий”)
[Мерйем 54]

А, в хадис-и шериф се повели:

(Честността води към добротата, а добротата води до Дженнета (Рая). Честният човек, се записва “при” Аллах от групата на доверените) (Муслим)

Хазрети Ибрахим, принесе в жертва курбана изпратен от Дженаб-и Хакк. Нашият Пророк “салляллаху алейхи весселлем” повели на Есхаб-и кирам:

(Коленето на курбан, е суннета на баща ви Ибрахим) (Хаким)

Ако водещият се за “религиозно беден”, няма заеми и му стигат сили, би било много добре той, да заколи курбан. В хадис-и шериф се заповяда:

(Няма по-благородно дело по-време на байрам, от това да се заколи курбан. Изключение прави единствено посещението на близки и роднини).(Теберани)


Кябе-и шериф по Османско време в началото на 19 век.


Print Friendly, PDF & Email

Share This: