Изуменият свещенник

Християнските свещеници твърдят, че християнството се основава единствено върху чистата обич, състрадание, милост и взаимо-помощ…

   Нека  проследим една действителнана случка изживяна от ученика на един от най-големите ислямски учени на изминалото столетие на муджеддидът и големец от “Силлсиле-и аллиййе” ес-Сеййид Абдулхаким Арваси “каддесаллаху теаля” и негов наследник –  Хюсеин Хълми Ъшък ефенди  (рахметуллахи теаля алейх).

“Имахме един съсед, който беше християнски свещеник. Показахме му една част, която беше от 10-ия до 18-ия стих на глава 20, във Второзаконието от Стария завет, която се намираше на 169-а страница в турската версия на Библията, отпечатана в Истанбул през 1303 [1886] година. В тази част се казва:

  “Когато се приближиш до някой град, за да воюваш против него, предложи му мир. Ако ти отвърне мирно и ти отвори портите си, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти слугуват. Но ако не сключи мир с тебе и воюва против теб, тогава да го обсадиш; и когато го предаде Господ твоят бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъже с острото на ножа; а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи в него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят бог ти даде. Така да постъпваш с всички градове, които са много далеч от тебе и които не са от градовете на тукашните народи. А от градовете на тия люде, които Господ твоят бог ти даде за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша и да ги обречеш на изтребление; хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, така както Господ твоят бог ти заповяда; за да не ви научат да правите всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия бог.”

В допълнение на това, казахме на нашия съсед християнин следното:

   “Във вашата свещена книга се заповядва крайно жестоко поведение към слабите. Тази заповед, която съществува във вашата свещена книга, няма нищо общо с така наречените християнско състрадание и милост, които повтаряте толкова често. Къде е вашата милост и състрадание? Този пасаж от Светата Библия е заповед за ужасно зверство и гнет, т.е. вашата религия ви заповядва извършване на зверства. В контраст с това, нашата свещена книга, Кора̄н-и керӣм, не съдържа и една единствена дума, насърчаваща към такова поведение спрямо врага. Кора̄н-и керӣм винаги говори за милосърдие, състрадание и прошка, като забранява (сторва хара̄м) угнетяването. Тогава, как може християнските свещеници да се осмеляват да твърдят, че ислямът заповядва зверствата, а християнството е религия на състраданието? Ето един пасаж от вашата свещена книга, Библията! Това означава, че противно на вашите претенции, Библията заповядва зверствата, варварството и жестокостта. Какво ще кажете за това?”

Свещеникът първо каза, че не е знаел за тази част, но когато му донесохме горе-спомената турска Библия и му показахте 169-а страница, той каза следното:

  “-  Този пасаж няма нищо общо с Ӣса̄ (Исус) (алейхисселя̄м). Взет е от Тората, принадлежаща на Мӯса̄ (Мойсей) (алейхисселя̄м). Въпросната част е заповед, която Алла̄ху теа̄ля̄ дал на мӯсевиите [хората от религията на Мӯса̄ (алейхисселя̄м)], така че да отмъстят на египтяните. Тогавашните египтяни са отказали да повярват в истинската религия и са се опитали да убият Мӯса̄ (алейхисселя̄м). При това Алла̄ху теа̄ля̄, заповядал на евреите да унищожат изброените народи-неверници, за да Си отмъсти. Това е смисълът на този пасаж, който е добавен към Светата Библия. Той няма нищо общо с християнството.”

При този негов отговор ние продължихме:

“Всяка религия си има свещена книга. Вярващите в съответната религия са длъжни да ѝ вярват от началото до края. Не може да се говори за произхода и подредбата на пасажите. В свещената книга се вярва, че е от Аллах и че писанията в нея са Неговите заповеди. Библията (т.е. Тората и Евангелието) е свещената книга на християните и следователно, вие сте длъжни да признаете, че всички пасажи в Библията са заповеди на Аллах. Не можете, да разделите вашата свещена книга на части и да кажете “тази част е стара”, “тази част е за евреите”, “това не е за Исус, а за Мойсей”. Нямате право да вярвате в една част и да отхвърлите-друга. Длъжни сте да вярвате в цялата книга. Ако този пасаж от библейската книга “Второзаконие”, няма нищо общо с християнството, то вашите духовни съвети, са били длъжни да я изкарат от Библията или най-малкото, да съобщят на целия свят, че това е суеверие и е вмъкнато в книгата по-късно. Тъй като не е направено това, то тогава това означава, че вие вярвате, че тази част е заповед на Аллах. Следователно, длъжни сте да приемете, че християнството е изключително жестока и дива религия, която не проявява милост към никого и иска да унищожи всички хора.”

Християнският свещеник беше изумен. Защото той никога преди това, не бе чел Библията от край до край, и дори не бе поглеждал Стария Завет. Той видя тази част, след като му я показахме и ето защо, остана с отворена уста от изумление. Накрая той каза:

“Вие засрамихте не само мен, но и целия християнски свят. Аз не съм теолог и да призная, че не съм и много набожен. Мислех, че Библията съдържа само състрадание, милосърдие и прошка. Този пасаж, илюстриращ ужасна диващина, направи катастрофален ефект върху мен. Засрамих се защото съм свещеник. Когато се върна у дома, аз ще предам това на теолозите с обширни знания. Ако е възможно ще се постарая да се свържа с отговорните органи, за да се изкара този пасаж от свещената книга. Това без съмнение е суеверие, защото Аллах не може да е дал такава ужасяваща заповед. Този пасаж би трябвало да е еврейска измислица”.

Утешихме го и му дадохме английската ни книга “Ислям и християнство”. Като го посъветвахме:  “Ако прочетете тази книга ще видите, че Библията съдържа още много други грешки. Според едно предание тези грешки са към 20 000.”…..

За повече интересни знания, вижте в раздел книги  онлайн напълно безплатно! Приятно четене!

Принтирай