Позволено ли е да се празнува Kоледа?

Празнуване на Коледа

ВЪПРОС:
Един писател казва: “Християните имат право да честват своите празници. Мюсюлманите трябва да уважават техните празници и да ги честват с радост. Не виждам нищо лошо в това.” Това не изкарва ли от исляма? Ислямът позволява ли да честваме празниците на немюсюлманите?

ОТГОВОР:
Това е абсолютно забранено. По въпроса са написани следните неща в ислямските книги:
“Не е позволено да се подарява нищо в израз на уважение към празниците на огнепоклонниците – Навруз и Михриджан. Харам е да се прави подарък, споменавайки техните имена. Това изкарва от исляма, защото само многобожниците (политеистите) ги честват.”

  Ебул Хафс-и Кебир е казал: “Дори човек да е служил на Аллаху теаля в продължение на петдесет години, той ще напусне исляма ако в деня Навруз – с цел да уважи празника – подари едно яйце на един идолопоклонник. Ако го подари на един мюсюлманин, без да отдава значение на този ден, а само за да следва обичая, няма да стане неверник. Ако в този ден купи нещо, което не купува през останалите, – т.е. прави го, за да отдаде почит на този ден – напуска исляма. Ако го купи само с цел да се нахрани, не става неверник. ” (Дурр-ул-мухтар 5/481)

 В “Беззазиййе” пише:

“Невруз е празникът на огнепоклонниците. Човек, който отиде при тях в този ден и направи това, което правят те, напуска исляма (губи своята вяра).” Напуска исляма и онзи, който празнува Коледа, Великден или останалите празници на неверниците. (С. Ебедиййе)

 Имам Раббани (рахметуллахи теаля алейх) казва: “Оказването на уважение към религиозните празници на индуисите (Навруз на огнепоклонниците, Коледа на християните и други техни празници) и честването на тези дни, подобно на тях, е ширк. Човек напуска исляма. Невежите мюсюлмани честват религиозните празници на неверниците подобно на тях и смятат тези дни за ислямски празници. Правят си подаръци помежду си, подобно на неверниците. Украсяват домовете си като тях. Отдават специално значение на тези нощи. Всичко това е ширк, неверие.” (Мектубат 3/41)

 Хазрети Ибни Абидин в пети том – в темата за правене на истибра – казва: “Позволено е при нужда да се поздравява гражданин немюсюлманин и да се здрависва с него, но ако се прави с цел уважение към него, това изкарва от исляма. Уважаването на неверието е неверие.” (С. Ебедиййе)

 Да се уважава неверник, да се поздравява с почит, да се нарича “Учителю мой!” е неверие. (Берика)

Писателят иска мюсюлманите да уважават немюсюлманите, а горепосочените писания разкриват, че това изкарва от исляма. Да станеш неверник с цел да се угодиш на християните е безумие.

БЕЛЕЖКА:

Нечестването на християнските празници не е проява на лошо отношение към тях, защото никой християнин не чества мюсюлманските празници. Добрият мюсюлманин е в добри отношения и с мюсюлманите, и с всички друговерци. Той не чества техните празници, защото те се отнасят до друга религия, друга вяра. Честването на определен религиозен празник е символ на принадлежност към тази религия.
Когато дойде Курбан Байрам никой немюсюлманин не тръгва да коли курбан, защото не ВЯРВА, че това е нужно, т.е. не вярва в Коран-и керим и ето защо не отдава почит на този ден. Всеки е свободен да вярва или не. Както е казано в Коран-и керим по смисъл: “Няма принуждение в религията.” Това се отнася и до всички други мюсюлмански празници и свещени нощи. Това че никой немюсюлманин не ги чества, не дава право на мюсюлманите да ги питат: “Защо не ги чествате? Защо не се присъединявате към нас?” Отговорът е елементарен: Просто не вярват, че трябва да го направят и са напълно свободни в това да приемат исляма или не.
По същия начин мюсюлманите не са длъжни да честват християнските празници, а и това – от гледна точка на исляма – е абсолютно забранено. Нека обясним това с един най-елементарен пример: На Великден християните казват: “Христос Воскресе!” Защо казват това?! Защото вярват, че пророка Исус “алейхисселям” е възкръснал след като умрял на кръста! Тази вяра е в основата на християнството. От друга страна, Коран-и керим и ислямът по възможно най-ясен начин ни съобщават, че Исус “алейхисселям” не е бил разпънат на кръста, а бил въздигнат в небето. Т.е. той не е умрял, че да възкръсне! Вярата в Коран-и керим е в основата на исляма. Казването на “Исус воскресе” е автоматично отричане на ясноизразен от свещения Коран факт. (Т.е. Коранът казва “Той не умря!”, а ти казваш: “Не, умря… та чак възкръсна!”) Отричането на Корана изкарва от исляма. Същото важи и за всички други немюсюлмански празници.
Днес виждаме всякакви хора да честват Коледа, но не го правят с цел да почетат християнските обичаи, а само и само да има повод за ядене и пиене. Правят го, като се поддават на пропагандите и рекламите на капиталистите, които насърчават хората към свръхпотребление. Това им носи огромни печалби. Ако някой, твърдящ, че е мюсюлманин, каже, че гони само такава цел, то трябва да си отговори на следните въпроси: Позволено ли е според исляма да се употребява алкохол и върши разврат? Защо празнувам точно на този ден?

Ако каже, че празнува, за да се весели, то защо празнува точно на тази дата? Ако наистина е имал нужда от веселие, защото го е отложил за този ден? Когато огладнее или се разболее, нима се съобразява с другите, когато тръгне да яде и да се лекува. Има една ислямска мъдрост: “Веселието е залъгалката на нещастните.” Хората имат нужда от щастие, а не от увеселение. А как се постига щастие? Ислямските учени са казали: “Ако търсиш щастието в харама (празнуването на немюсюлманските празници, пиенето на алкохол, прелюбодейството и хазарта), щастието ще стане харам за теб (никога няма да го постигнеш)!” Щастие не се постига с “печелене” на гнева на Аллаху теаля. Никой не го е постигнал по такъв начин и ти няма да си първото “щастливо” изключение!