Видовете хадис-и шерифи са дефинирани по следния начин на 136-а стр. от първия джуз на книгата “Махзен-ул-улюм”, отпечатана в Истанбул през 1308-а г. по Хиджра, и на трета стр. в книгата “Еши’ат-ул-лемеат”:
1)Хадис-и мурсел: Свещен хадис, цитиран от един от Табиин директно от името на Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлев”, без да е споменато името на един от Есхаб-и кирам “радияллаху теаля анхум еджма’ин”.
2)Хадис-и муснед: Хадис-и шериф, предаден от Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем”, споменавайки името на сподвижника предавач. Тези хадиси могат да бъдат муттасъл или мункатъ.
3)Хадис-и муснед-и муттасъл: Хадис-и шериф, чиито предавачи са известни – без нито един пропуск – до Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем”.
4)Хадис-и муснед-и мункатъ: Хадис, чийто един или повече предавачи – различни от Есхаб-и кирам “радияллаху теаля анхум еджмаин” – не са известни.
5)Хадис-и мевсул: Хадис-и муснед-и муттасъл, предаден от съответния сподвижник, казвайки: “Чух от Расулюллах да казва…” Тези хадиси са наречени “хадис-и мерфу” на 34-а стр. в превода на “Мевахиб-и ледунниййе” и на 42-а стр. в превода на “Хадис-и ербаин” на имам Невеви “рахметуллахи теаля алейх”.
6) Хадис-и мутеватир: Хадис, който много сахабии са чули от Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем”, и от тях са чули други много хора, и така докато бъдат записани на книги. Няма вероятност да е било постигнато единодушие върху някаква лъжа. Абсолютно задължително е да се вярва в тези хадиси и да се изпълняват. Онзи, който не вярва, напуска исляма.
7)Хадис-и мешхур: Хадис, който е станал известен през втори век, макар да е бил предаден от само един човек през първи (век на исляма). Т.е. хадис, който е предаден от Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем” от страна на един човек; и от него много други хора; и други много хора са чули от предишните много хора… и така предаден чрез теватир до последния предавател. Този, който не вярва в мешхур (известните) хадиси, също става кяфир. (Ибни Абидин, 176-а стр.)
8)Хадис-и мевкуф: Хадис, чийто всички предаватели до сподвижника (първия предавател) са известни и за който сподвижникът не е казал “Чух от Расулюллах да казва…”, а “Расулюллах е казал…”
9)Хадис-и сахих: Това са муснед-и муттасъл, мутеватир и мешхур хадиси, които са предадени от справедливи хора, познаващи науката хадис.
10)Хадис-и ахад: Муснед-и муттасъл хадис-и шерифи, винаги предадени само от един човек.
11) Хадис-и муалляк: Хадис-и шерифи, чиито първи, няколко или нито един предавател не е известен. Мурсел и мункатъ хадисите също са муалляк. Хадис, чийто само първи предавател не е съобщен, се нарича муделлес. Тедлисът е мекрух.
12)Хадис-и кудси: Хадис-и шериф, чието значение е от Аллаху теаля, а думи от Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем”. Всеки път, когато нашият Пророк “салляллаху алейхи ве селлем” е казвал хадис-и кудси, той е бил обливан в нур и това проличавало от състоянието му.
13)Хадис-и кави: Хадис, след чието произнасяне Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е четял свещен айет.
14)Хадис-и насих: Хадис, който е изречен към края на живота му.
15)Хадис-и менсух: Хадис, изречен в ранните години (на исляма), но е променен по-късно (с друг такъв).
16)Хадис-и ам: Хадис, казан за всички хора.
17)Хадис-и хас: Хадис, казан само за един човек.
18) Хадис-и хасен: Хадис, чиито предаватели са верни и надеждни, но без толкова силна памет и разбиране като предавателите на сахих хадиси.
19)Хадис-и макту: Хадис, чиито предаватели са известни до Табиин-и кирам “рахметуллахи теаля алейхим еджма’ин”, и техните предаватели са Табиин.
20)Хадис-и шаз: Хадис-и шериф, за който даден човек казва, че е чул от учен в областта хадис. Той се приема, но не служи за доказателство. Не се приема в случай, когато въпросният учен, от когото е чут, не е известен.
21)Хадис-и гариб: Хадис, предаден само от един човек. Или това е хадис, чийто един предател е отхвърлен от един от учените по хадис.
22) Хадис-и даиф: Хадис, който не е сахих или хасен. Един от неговите предатели има слаба памет, няма стабилна справедливост или е налице съмнение в неговата вяра. Според тези хадиси може да се правят допълнително поклонения, но те не служат като доказателства в иджтихада.
23) Хадис-и мухкем: Хадис, който не се нуждае от те’вил.
24) Хадис-и мутешабих: Хадис, който се нуждае от те’вил.
25) Хадис-и мунфасъл: Хадис с повече от един забравен предавател измежду тях.
26) Хадис-и мустефиз [мустефид]: Хадис с повече от три предаватели.
27) Хадис-и муддариб: Хадис, съобщен на авторите на книги по различни и противоречиви начини.
28) Хадис-и мердуд: Израз, който няма смисъл и не отговаря на условията на предаването.
29) Хадис-и муфтери: Измислените думи на Мусейлемет-ул-кеззаб или на лицемерите, зъндъците и неверниците, представящи се за мюсюлманин, дошли след него. Ехли суннитските учени са потърсили, намерили и разграничили мердуд и муфтери хадисите. Книгите на големците не съдържат нито едно от тях.
30) Хадис-и мевду: За тях беше обяснено преди няколко страници.
31) Есер: Това означава мевкуф или макту хадис, или мерфу хадис, който съобщава дуа. Сенед означава учен “рахметуллахи теаля алейх”, който предава хадис.
ВЕЛИКИТЕ УЧЕНИ ПО ХАДИС:
Учените по хадис са много велики хора. Онзи, който знае наизуст сто хиляди хадис-и шерифа, заедно с техните предаватели, се нарича хафъз. Наизустилият Коран-и керим не се нарича хафъз, а кари. Тъй като днес няма такъв човек, който да знае наизуст хадис-и шерифите, ние погрешно казваме хафъз вместо кари. Този, който знае наизуст двеста хиляди хадис-и шерифа, се нарича шейх-ул-хадис; а триста хиляди – худжет-ул-ислям. Който знае наизуст – заедно с предавачите – повече от триста хиляди, се нарича имам по хадис или муджтехид в областта на хадис-и шерифите. Шест книги по хадис, чиято достоверност е потвърдена с единодушието на всички ислямски учени, са спечелили световна известност. Тези шест книги се наричат кутуб-и ситте. [Съобщено е с иджма, че хадис-и шерифите в тяхното съдържание са сахих.] Шестимата учени, автори на Кутуб-и ситте, са:
1) Имам Бухари “рахметуллахи теаля алейх”:
Неговото име е Мухаммед бин Исмаил. Накратко той се обозначава с буквата “х”. Неговата книга, озаглавена “Сахих-и Бухари”, съдържа 7275 хадис-и шерифа, които са избрани сред 600 000 хадиса. Преди да напише всеки един от тях, той е изпълняват гусюл, кланял е два рекята намаз, а после е правел истихаре. Той е написал “Бухари-и шериф” за шестнадесет години. Роден е в Бухара през 194 г.; починал в Семерканд, в нощта на фътър байрама през 256 г.
Накратко се обозначава с буквата “м”. Написал е книгата “Джами’ус-сахих” чрез селекция от 300 000 хадис-и шерифа. Той е роден през 206 г. и починал през 261 г.
Означаван е с буквите “ма”. Неговата книга “Муватта” е първата написана книга по хадис. Роден е в Медина през 95 г. и е починал пак там през 179 г. В книгата “Мевду’ат-ул-улюм” се казва: “Някои учени, изброявайки книгите на “Кутуб-и ситте”, вместо “Муватта”, споменават “Сунен” на Ибни Маджe.
4) Имам Тирмизи “рахметуллахи теаля алейх”:
Неговото име е Мухаммед бин Иса. Обозначен е с буквата “т”. Книгата му “Джами’ус-сахих” е много ценна. (209-279)
Обозначен е с буквата “д”. Книгата му “Сунен” съдържа 4800 хадис-и шерифа, избрани сред 500 000. (202-275 г. в Басра)
6) Имам Несаи “рахметуллахи теаля алейх”:
Името му е Ебу Абдуррахман Ахмед бин Али. Обозначен е с буквата “с”. Двете му книги, едната “Сунен-и кебир” и другата “Сунен-и сагир”, са много ценни. “Сунен-и сагир” е от кутуб-и ситте. (215-303)
В книгата “Мевду’ат-ул’улюм” е написано:
“Когато думата “Сунен” се използва самостоятелно, тогава се разбира една от книгите на четиримата учени. Това са Ебу Давуд (д), Тирмизи (т), Несаи (с) и Ибни Мадже. Ибни Мадже накратко се обозначава като (мдж) “рахметуллахи теаля алейхим еджма’ин”. Когато се визира книгата “Сунeн” на друг учен, тогава трябва да се спомене и неговото име. Например, “Сунен-и Даре Кутни” (КТън) и “Сунен-и кебир-и Бейхаки” (Хек).” От известните и много ценни сборници с хадиси са:
“Муснед” на имам Ахмед бин Ханбел (ХД), “Муснед” на Ебу Я’ля (Я,ля), “Муснед” на Абдуллах Дарими (ДР) и “Муснед” на Ахмед Беззар (З). Тези книги се наричат “Месанид”.
Видовете хадис-и шерифи са дефинирани по следния начин на 136-а стр. от първия джуз на книгата “Махзен-ул-улюм”, отпечатана в Истанбул през 1308-а г. по Хиджра, и на трета стр. в книгата “Еши’ат-ул-лемеат”:
