СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, СОЦИАЛИЗЪМ И КАПИТАЛИЗЪМ…

  Изразът “социална справедливост” не бива да се бърка с думите “социализъм” и “социалист”. Макар че имат близки произношения, те по отношение на смисъл и същност те са много различни; и казано най-точно – те са антоними, пълни противоположности. Случаят е такъв и с тези две изявления – “Той е надежден в думите си” и “Той е надежден само на думи”; първият означава “Той винаги казва истината”, а вторият – “Той изобщо не е надежден (върши всички само на приказки)”! По същия начин, социална справедливост означава “Всеки получава това, което заслужава – в зависимост от своя труд – и не може да бъде експлоатиран от други. Притежаваните блага са награда за положения труд. Използват се всички ресурси на страната. Който работи много, печели много. За да се печели, трябва да се работи.” Ислямската икономика е изградена върху социалната справедливост. Важно място е отредено на частната инициатива, за да може всеки да върши това, което харесва. Никой няма право да се меси в приходите, изкарани с пот на чело. Ислямът признава право на собственост и на разпореждане с нея. Никой не може да посяга или краде ничий имот. Ислямът заповядва да защитаваме дори собствеността на другите. Разстройването на тази справедлива система и ескплоатирането на правата и доходите на трудещите се хора от страна на мързеливо и лукаво малцинство е възможно чрез един от следните два начина:

 1) Първият вид експлоатация (паразитничество, кръвопийство) е социализмът. Арабският превод на тази дума е “ел-иштиракиййе”. Социализмът е състояние на държавен капитализъм. При социализма всички природни ресурси, индустрията, селското стопанство, търговията и културата са национализирани. Личната инициатива е забранена. Всеки е длъжен да върши това, което възложи държавата – единственият капиталист. Печалбите и заплатите се разпределят от нея. Едно щастливо малцинство – узурпирало властта – отнема от народа това, което е отработено с труд. То дава на хората толкова храна и дрехи, колкото да водят възможно най-мизерен живот. Една клика паразитира на техен гръб и единственото нещо, което върши, е да подлага народа на терор, лъжи, клевети и пропаганда. Всички доходи на държавата се изразходват за материализиране на мегаломанските наслади, удоволствия и планове на въпросната шайка (управляваща партия).        

  Русия, управлявана в социалистически модел, беше най-голямата държава-капиталист в света. Всички нейни богатства и приходи бяха в ръцете на петте милиона комунисти, регистрирани в единствената политическа партия – комунистическата. Докато останалите над двеста милиона души водеха по-мизерен и от най-изостаналите народи живот, а членовете на комунистическата партия тънеха в по-голям комфорт и разточителство от американските милионери. Русия е основана през 362 [972] г. 

   Има основно два вида социализъм: 

 А) Демократичен – Партията идва на власт чрез свободни избори и пак чрез тях може да я загуби.

 Б) Революционен – Тази форма се нарича комунизъм.

  През 1848 г. Карл Маркс и неговият приятел Енгелс издават Комунистическия манифест. Това произведение кани всички работници в света да се обединят и с всеобщи усилия да сложат край на капиталистическата икономическа система посредством революция. За да реализират това през 1863 г. Маркс и съмишленицитему основават Първия работнически интернационал. След множество граждански борби тази организация бе заличена през 1876 г. През 1880 г. социалистическите партии в Европа се обединяват и изграждат Втория интернационал, който продължава и днес.

  Идеите на Карл Маркс се превръщат в главните принципи на действие на социалистическите движения. Те са: ликвидиране на съществуващия режим със силови действия и революция и установяване на диктатура на пролетариата (работниците). Обратно на очакванията на Маркс социалната революция, чиято цел бе ликвидиране на капиталистическия строй,не се състоя в развитите капиталистически държави на западна Европа, а намери реализация в Русия, чиято икономика се крепи главно на селското стопанство. Основана през 1898 г. Руската Социалдемократическа партия се разпада през 1903 г. на две групи; болшевики(което означава “мнозинство”) и меншевики (малцинство). Революцията от февруари 1917 г., която избухва срещу царския режим, бе осъществена съвместно от социалисти, либерали и демократи. Но по-късно, през октомври същата година, болшевиките начело с Ленин се вдигат на въоръжен бунт и узурпират властта. Ленин и приятелите му, заявявайки, че обществото не е готово за рязкото преобразуване в едно комунистическо общество, обявяват основаването на временен режим, който се базира в икономически аспект – на колективизма, а от политическа гледна точка – на диктатура на пролетариата. Те започват да налагат режима с голям терор, чиито жертви стават петнадесет милиона души. Между 1917 и 1923 г. 1 760 000 от тях биват екзекутирани Тези жестокости и убийства стават още по-сурови, след като Сталин поема властта на Съветска Русия през 1924 г. Пристъпва се към основаване на Третия комунистически интернационал с център Москва и се полагат усилия целият пролетариат – следващ марксистката доктрина по света – да се вдигне на всеобща революция. През Втората световна война Русия остава принудена да иска помощ от западните демократични държави и заради това – през 1943 г. – разпуска Третия интернационал. Известно време след смъртта на Сталин през 1953 г., Хрусчов отслабва методите на терор и излага идеята, че в един свят, където капиталистите и комунистите живеят заедно, марксистко-ленинският социализъм ще постигне превес от само себе си. Порицанието на безмилостните политики на Сталин става причина за нападение от страна на Комунистически Китай, който обвинява управниците на Съветска Русия в предателства спрямо марксистко-ленинската доктрина. През 1964 г. след отстраняването на Хрусчов от власт, новите Съветски лидери, като Козигин и Брежнев, се опитват да спрат разединението на комунистите, но усилията им се оказват безплодни и комунизмът в Русия рухва.

  Революционните социалисти се опитва да завладеят властта, подбуждайки бунтове и хаос, общи стачки, партизански войни, чрез нахлуване на чуждестранни комунистически сили, или с държавен преврат. След като се докопват до управлението, те установяват тоталитарен режим. Чрез елиминиране на други социални, икономически и доктриналнигрупи и чрез разрушаване на парламентарния режим, те установяват партийна диктатура. 

  Социалистическите течения започват с индустриализацията. В икономически изостанали държави – като Русия и Китай – те приемат революционен и тоталитарен характер, като по този начин завземат властта под формата на комунизъм. Във фашизма и национал социализма (нацизма)правото на частна собственост по отношение на средствата за производство се приема. Карл Маркс, който е изложил основните идеи на социализма, не е обяснил как трябва да изглежда едно социалистическо общество. 

  Революционните социалисти, т.е. комунистите не оставят национализацията само в икономическата сфера и я въвеждат и в политиката и културата, като също така премахват и свободата на религия, морал, съвест и семейство. Те лишават човека от правото на мисълта и убежденията. Комунистите са врагове на всички религии, защото няма религия, която да одобрява техните жестокости, потисничество, убийства, лъжи и клевети. Тъй като всички религии, освен исляма, са изопачени и притежават опасни и грешни аспекти, заблуждаването на техните поддръжници – чрез лъжи, пропаганда и обещания – е лесно и така техните религии постепенно биват унищожавани. Тъй като ислямът съдържа в себе си всички съвършенства и блага, никоя лъжа или пропаганда не е в състояние да отчужди от тази възвишена религия мюсюлманите, които са научили своята вяра добре. Невъзможно е един мюсюлманин, т.е. човек, който познава исляма и се е адаптирал към него, да стане комунист. Комунистите не могат да го подведат. В исляма комунизъм няма. Ленин, главатарят на Комунистическата партия, е заявил: “Всеки народ може да стане комунист, но не и мюсюлманинът, защото той се доверява на Аллах. Човек, който разчита на Аллах, не може да бъде превърнат в комунист.” За да конвертират мюсюлманите към комунизма, те първо се опитват да отнемат тяхната вяра и да сторят децата им безбожници. За целта прибягват до невиждани жестокости и зверства. Убиват мъченически техните духовници и забраняват религиозните знания чрез изтезания и смъртни присъди. Унищожавайки книгите по религия, те се опитват да угасят сиянието на исляма и да превъзпитат техните деца така, че да си нямат и на понятия от религия.

  Чрез учредяване на сдружения на атеистив комунистическите страни, те се опитваха да осквернят исляма с лъжи и отвратителни клевети, а, от друга страна, не признаваха свобода на словото за мюсюлманите и им забраниха да отговарят с доказателства, разкриващи, че ислямът е велика религия и че е хвърлила светлина върху цивилизацията в хода на историята. Това тяхно поведение е най-ценният аргумент, доказващ, че те нямат право от гледна точка на мъдростта, знанието и справедливостта. В едно списание, издадено в Москва, е написано: “Принуждаването на хората да се кланят на богове и намаляването на техния брой на три, а след това на един, е политически трик. Богът не е Създател; Той е идея, създадена от хората по политически причини. Приказки като “отвъдно”, “Рай” и “Ад” са измислени от духовниците на египетските фараони. Мухаммед “алейхисселям” отначало не се е изявил като пророк. Той е разработил тази идея след години противоборство. Коранът е книга, разкриваща религиозните му идеи.”Тези увъртания и почерняне от комунистите са в ясен противорез с религиозното и историческо познание. Религията с вяра в един Аллах бе донесена на земята от първия пророк Адем “алейхисселям”. Паганизмът и идолопоклонничеството се зараждат след Идрис “алейхисселям” – факт, който е обстойно описан в книгата “Мир’ат-ул-Харамейн” на Еййуб Сабри Паша. Вярата в ахирета, Рая и Ада датира още от времето на Адем, Нух и останалите пророци – т.е. много векове преди появата на египтяните. Мухаммед “алейхисселям” още от самото начало казва, че е пейгамбер и призовава хората към единобожието. Всеки разумно мислещ и начетен човек само би се изсмял на подобни неуки и слабоумни фантасмагории на ислямските врагове. 

  Мюсюлманинът би дал своя живот, но никога религия и вяра. Това го разбраха добре и руснаците през 1986 г. по време на Афганистанската трагедия. Стотици хиляди червеноармейци с ракети и самолети атакуваха и избиха много селяни и жени. Те отвлякоха мюсюлманските деца и ги отведоха в Москва за атеизация. Изгориха джамии, училища, къщи и хранителни продукти. От 1979 до 1986 г. проляха кръвта на повече от един милион мюсюлмани. Но мюсюлманите муджахиди, въпреки че дадоха хиляди мъченици, не се предадоха на тези безбожници. За да скрият този акт на варварство, руснаците разпространиха безплатни книги в ислямските страни, за да оформят впечатлението, че в Русия има свобода на религията, на изучаване на ислямски знания и практикуване на исляма. Мюсюлманите, живеещи в Русия, си нямаха и на понятие от тях, защото книгите бяха раздавани само в чужбина. Разпространението им в Русия беше забранено и се третираше като дело на предателство срещу комунизма. Част от тези книги, раздавани в Алжир през 1986 г., попаднаха и в наши ръце. Това са арабски книги, отпечатани от държавата чрез офсетов процес на луксозна хартия и сияйни корици. На тях е изписана датата 1400 г. по Хиджра, Ташкенд. В книгите има снимки на няколко комунисти-безверници, облечени като мюсюлмани – с чалми и джуббета – и окичени с титли като “мюфтия”, “имам” и “ръководител на религиозните дела”. Това беше комунистическа пропаганда, напълно противоречаща на извършените зверства срещу мюсюлманите в Афганистан. Всичко е толкова ловко изпипано, че човек, който не познава същността на исляма и комунизма, много лесно би могъл да бъде измамен от тези трикове и лъжи. По този начин – приемайки неистовия враг на исляма за приятел – би бил въвлечен към вечна гибел. Що за човечност е това? Що за цивилизация е това? Жестокостите на комунистите засенчиха дори и зверствата на Нерон и Инквизицията.

  Комунизмът не е нито някаква наука, нито пък идея. Той е форма на тиранично и деспотично управление. В него налице е само една единствена партия – Комунистическата. Всички хора са длъжни да приемат партийната програма, да мислят и говорят както пожелае тя, и – най-важното от всичко – всеки е длъжен да бъде нерелигиозен. Опонентите са обречени на смърт, на хвърляне в пещи или да бъдат убити по зверски начин. При комунизма никой не е сигурен за своя живот. Всеки може да бъде убит по всяко време или хвърлен в някоя тъмница. Лукавият комитет на партията управлява народа с методи на диктат и терор. Всички администратори и командири са блюдолизците на въпросната клика. Всеки от тях се страхува от другия и живее в ужас, очаквайки деня, в който може да стане жертва на някоя клевета.

  Империалистите – т.е. онези, които копнеят да завладеят целия свят – имат агенти и шпиони във всяка държава.  От една страна те правят комунистическа пропаганда, а – от друга страна – залавят невежите и безработните хора, като им предоставят много пари и разтварят за тях вратите на удоволствието и разврата. Негодяите, лишени от семейно възпитания и религиозна култура, много лесно падат в този капан. С тях те оформят армии от анархисти и хайдути. Учредяват партии с увлекателни имена като “работническа партия” или “партия на трудещите се”, опитват се да заемат стабилни позиции в правителството и узурпират властта. Издават вестници и списания за подбуждане на работниците и селяните, и оклеветяване на исляма, духовните лица, търговците и трудещите се с пот на челото хора. Стремят се да нарушат държавния строй, да съборят либералните правителства и – най-общо казано – да антагонизират гражданите и братята един с друг, да предизвикат революции и вътрешни войни. Те записват имената на духовниците, националистите и образованите анти-комунисти, които планират да умъртвят първи. Комунистическите агенти и местните им продажни кукли не могат да установят сътрудничество с армията или духовните лица, защото офицерите на съответната страна са добре възпитани, културни, почтени и родолюбиви хора, които не биха служили като средство за реализиране на гнусните комунистически идеи. Затова комунистите се опитват да се промъкнат в армията като офицери или запасни такива. Опитват се да обрисуват комунизма като един райски живот, осигуряващ всякакви свободи. Ленин – първият човек, който е практикувал доктрината на Карл Маркс – е казал: “Винаги изричайте лъжи! Ако се повярва на една хилядна от тях, ще е голяма полза за нас. Хвърляйте кал по бялата стена! Ако не залепне и падне, – няма страшно – поне ще остави следа.” Ето защо те винаги лъжеха. Казваха “Комунистически рай!” Въпреки това, в червена Русия цялата земя беше държавна собственост. Същото се повтори и в комунистическите сателити и колонии, където те срещнаха реакцията на хората. В първата комунистическа революция от 1917 г. и в другите движения те обещаха да дадат земя на селяните. Когато революцията постигна успех, те колективизираха селското стопанство. Обещанията на Ленин за руските селяни (мужици), че ще разпредели между тях просторните земи на царството, бяха преобразувани в “Предайте цялата продукция и зърно!” Всички селяни – мъже и жени – бяха принудени да влязат в колективни (колхози) и държавни ферми (совхози). Наред с мъжете, жените също бяха заставени да работят най-тежка физическа работа под потисничеството на началници от мъжки пол. В същото време партийните членове се разполагаха във вилите и апартаментите – без да са положили никакви усилия и труд – и тънеха в наслади и удоволствия. Възцаряваха се върху имотите, чиито собственици са избили. Народът, ставайки свидетел на товаи подлаган на нищета и глад, се вдигна на бунт. Хиляди бедни хора бяха разстреляни, но съпротивата не секна. През 1921 г. правителството остана принудено да даде на хората малко парченце земя, което по-късно – през 1932 г., във времето на Сталин– беше отнето насилствено от тях. Деветдесет и седем процента от земята на Русия беше превърната в колективни и държавни стопанства. Бившите собственици на тези земи отпреди революцията бяха принудени да работят в тях за минимална дажба, колкото да не умрат от глад. Селянинът, който беше въвлечен в революцията със светли обещания, се превърна в средство за производство, подобно на работен кон. Заставени в това положение, хората, работещи насила, започнаха да не проявяват милост към държавната собственост. Доклад, представен на Централния комитет на Комунистическата партия в Източна Германия, през декември 1959 г., посочва, че палежите и саботажите в колективните ферми са се увеличили. През месеците юли, август и септември 1959 г. са били извършени повече от 900 палежа. Щетите за девет месечен период са възлезли на около четири милиона долара. Този насилствен труд доведе до намаляване на производството и плановете не успяха да се реализират. На 8 август 1953 г. във Върховния съвет на СССР Маленков обяви, че от всички 997 млрд. рубли, отделени за инвестиции между 1929-1952г., само 9% са били използвани за селско стопанство, а 64% за тежка индустрия. При тези условия през 1382 [1963] г. в Русия настана глад и държавата беше принудена да купи жито от Европа и Америка. Тази криза беше продиктувана най-вече от забраната на частното предприемачество в селското стопанство и насилствената конфискация на народния приход. В животновъдството не бяха достигнати дори цифрите от времето на царската епоха. Изцеждането на селскостопанската мощ въвлече комунистическата диктатура – крепяща се на студената война и надутата пропаганда – в глад и мизерия. Това доведе до унищожаването на режима. Най-безмилостният, безверен и жесток диктаторски режим – който историята някога е виждала –, основаващ се върху зверства и лъжи, изчезна.

  Според статия във московския вестник “Правда” – с подписа на Багиров – се казва, че само в Азербайджан са избухнали 56 големи въстания срещу комунистическия режим. С това си поведение народът разкри дълбоките ненавист и омраза, които е таял срещу комунизма. Войните за независимост, водени от всички поробени народи, стенещи под комунистическия империализъм, бяха потушени с кръв и огън от руската армия. Както е казано “Небитието е основата на временните качества!” Царуването на тези крадци, безсърдечници и предатели също премина; те също бяха повалени; изчезнаха и погинаха, защото нашата религия е казала: “Гнетът няма шанс за дълговечие!”

 2) Вторият икономически строй, който отменя социалната справедливост и експлоатира човешките права, е капитализмът. Тук макар да е налице частна инициатива, тя е характерна само за ограничен брой крупни капиталисти. Тези капиталисти са взели в ръце източниците на производство. Те карат бедните да работят за тях и експлоатират техните доходи както си искат. Разликата между жизнения стандарт на капиталистите, които са едно щастливо малцинство, и бедните работници представлява една огромна бездна. Социалната справедливост я има само на приказки, разликата между отделните социални групи е колосална. Бедният работник е потиснат под командата и удоволствието на капиталистите, и се гърчи пред своя арогантен господар, за да получи малка част от наградата на собствения си труд. В тези държави – тъй като повечето собственици на капитали са евреи – ислямската вражда е на пиедестал; ционистите и мисионерските организации харчат милиарди за разрушаването на исляма.

  За да премахне пропастта между служител и работодател, ислямската религия е възпрепятствала господството на капитала и е подсигурила на работника правото да е съдружник в инвестицията и печалбата от нея. Всеки може да инвестира парите си в бизнес и да получи голяма печалба. По този начин няма да има нужда парите да бъдат влагани в банка, а и банките няма да могат да експлоатират народа с лихви. Освен товаислямът заповядва богатите да дават зекятна бедните. Ето, именно това оформя основата на социалната справедливост. Зекят означава да се даде една четиридесета от имота на онези, които религията посочва. В ислямската религия е харам да просят онези, които са здрави и са способни да работят. Зекятът се дава на онези, които са прекалено болни и неспособни на работа (инвалиди) или на работещи, които се издържат трудно и изнемогват. Аллаху теаля е създал тези бедни хора да са една четиридесета от общото население. Богатият мюсюлманин, давайки зекят на такива хора, хем би извършил ибадет и би спечелил доволството на Аллаху теаля, хем ще е извършил социално подпомагане и ще е опазил своя имот от правата и посегателствата на бедните. Ако се изчисли националното богатство и даде една четиридесета от него на нуждаещите се, в никоя ислямска страна не би се надигнала опасност от комунизъм. Няма да има причина за възникването му. Зекятът, ушурът и милостинята са все видове социална взаимопомощ и божествени мерки за предотвратяване на икономическите беди. Колкото повече се съблюдават те, толкова опасността от възникване на комунизма ще се е предотвратила.

 Освен това, налагайки търговска етика, ислямът е елиминирал междукласоватаборба. Пред закона държавният глава и овчарят притежават идентични права и отговорности. Няма несправедливост – има братство. Със събраното от зекята огромно материално благосъстояние е учредена институция на име Бейт-ул-мал (Държавна хазна), с което пътят на бедността и глада е блокиран. Вместо “шефове и работници” са се появили съдружници и съвместни бизнеси. Всички работят с желание и получават възнаграждението за своя труд. В хадис-и шериф се повелява: “Изплатете заслуженото на работника, преди да е изсъхнала потта на челото му.” Никой няма право да взема нещо от някой насила. Никой, освен имащите правомощие, не могат да се възползват от Бейтл-ул-мал, който е собственост на народа. Единственият вариант, който може да установи социалната справедливост във всяка епоха и във всяка нова ере, е посочената от исляма справедлива и свободна икономика. Ислямската религия осигурява социалната справедливост в пълната ѝ форма. Тя абсолютно не отдава възможност за развитие на социализъм, комунизъм и капитализъм. Окончателно премахва експлоатацията на човешки права.

  Правилното изучаване на исляма и ислямския морал и опазването на народа от клопките на фалшивите учени и духовници е възможно само с помощта и закрилата на една силна държава. Хадис-и шерифът “Религията е под сянката на мечовете” ясно разкрива тази действителност. В такъв случай ние трябва да работим с всички сили, за да съществува и за да е силна нашата държава. Трябва добре да се знае, че ако държавата е силна, мюсюлманите, живеeщи под нейна закрила, биха се спасили от комунистическа заплаха, а, от друга страна, ако държавата ни е слаба, тогава бихме били въвлечени в комунистическа революция. Братята биха се превърнали във врагове един на друг, а домовете, работните места, жените и дъщерите биха ни били отнети. Затова трябва да внимаваме и да не допускаме да ни приспат с морфина на неханието и мързела, и трябва винаги да помагаме на нашата държава!

  Основателят на идеята за комунизма е един иранец на име Маздак, който е твърдял, че е пророк. Той е бил последовател на огнепоклонничеството, основано от Зердушт. Казал е, че имотите и жените на всички мъже са общи. Въпреки че иранският шах Кубад е повярвал в него, синът на шаха – Нуширван – го е убил, заедно с неговите осемдесет хиляди привърженици. Тези факти са изложени в речника “Бурхан-и кати”. В една своя книга, състояща се от 15 страници, Ахмед Джевдет паша “рахметуллахи теаля алейх” казва, че комунизмът ще се разпространи из Европа и Азия и че мюсюлманите ще се спасят от тази беля.    

 

---