Какво означава изразът мевлид?
Мевлид – означава ”рождение”. Рождението на нашия Пейгамбер “алейхиселяту ве селям” е повод за радост и празник за всеки мюсюлманин. Нощта на рождението се нарича мевлид-кандил [кандил= нощ]. Това е нощта между 11-я и 12-я ден на месец реби’ул-еввел. През тази благословенна нощ е роден пророкът изпратен за цялото човечество- Мухаммед Расулюллах “саллялаху алейхи ве селлем”. След нощта кадр, това е следващата най-ценна нощ в исляма. Онези които се радват, че през тази нощ се родил Пейгамберът ни “алейхиселяту ве селям”, биват опростени.
В нощта на годишнината си, Расӯлюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е устройвал угощения на своите саха̄бии (сподвижници) и е разказвал за чудесата по време на своето рождение, както и за миговете от своето детство. Тази традиция е продължила и по време на управлението на хазрети Ебӯ Бекр Съддик “радияллаху анх”, както и след това. Поради това всички мюсюлмани, по цял свят, още от него време всяка година честват тази нощ и се радват, четейки навсякаде касидета (възхвалителни стихове) и спомняйки си Расул-и Екрем “салляллаху алейхи ве селлем”. Ербилският султан Ебу Саид Музаффер-уд-дин Кюркбури бин Зейнеддин Али организираше големи празненства по време на мевлида. Подаряваше дарове и нагощаваше народа.
Четенето, слушането и научаването за свръхестествените явления, състояния и чудеса, случили се по време на рождението на султана на вселената- Мухаммед “алейхисселям”, носи голям севаб през тази нощ. Ислямските учени отдават изключително значение на мевлид-кандил. Хазрети Мевля̄на казва: “Страданията се премахват от местата, където се чете мевлид.” Тази нощ е най-ценната в исляма след нощта Кадр, а според има̄м Ша̄фиӣ и някои от другите големи учени, тя е по-ценна дори и от нощта Кадр.
В книги, като „Ел-мугни“, „Ел-мияр“ и „Тенвиру-л-кулюб“, се споменава, че най-ценната нощ в исляма е нощта на рождението на Султана на двата свята “мир Нему”.
Източник: [Ед-дурер-ул-месун]
Осланяйки се на хадис-и шерифа, (Ако Аллах е дарил някого с изкуството да пише или рецитира, да възхвалява Расулюллах и да опровергава Неговите врагове), в продължение на столетия ислямските учени са писали и чели книги за мевлида. Съществуват многобройни касӣдета, възхваляващи последния пратеник за цялото човечество- Мухаммед “алейхисселя̄м”. Една от най-известните възхвалителни оди (касидета) е тази на Сюлейман Челеби, написана през 15-ти век. Това, че тя е написана след смъртта на Расӯлюллах (алейхисселя̄м), съвсем не означава, че е бид’ат (нововъведение в исляма), поради факта, че самото възхваляване на Слънцето на двата свята “алейхиселяту ве селям” е иба̄дет. Кой може да отрече това? Такива касӣдета могат да се пишат по всяко време. Четенето на мевлид-и шерӣф не е бид’ат- а севаб! Това се прави с цел възпоменаване на рождението на Расӯлюллах “саллялла̄ху алейхи ве селлем”, разказване за неговия живот, ми’ра̄джа (възнесението), също и с цел Той да бъде спомнен и възхвален. Поради имана (вярата) си, всеки мюсюлманин е длъжен да обича много Мухаммед “алейхисселя̄м”. Тази силна обич е признак на зрелия мюсюлманин. В хадӣс-и шерӣфа, предаден от има̄м Буха̄рӣ, се казва:
(Не може да е вярващ онзи, който не ме обича повече от своите майка, баща, дете, и от всички останали)
Не е грях четенето на мевлида, а е грях да се вършат неща, забранени от исляма, по време на мевлид!
В хадӣс-и шерӣф, предаден от Дейлемӣ, Расӯлюллах “алейхиссаля̄ту ве селя̄м” казва:
(Разбира се, че ако някой силно обича дадено нещо, би го споменавал често)
– Ето за това онзи, който обича много Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”, би го споменавал много.
В друг хадӣс-и шерӣф, предаден от Дейлемӣ, Мухаммед “алейхисселя̄м” казва:
(Да се споменават и възпоменават пророците е иба̄дет)
Би било по въздействащо, ако този иба̄дет (мевлидът) се изрича под формата на стихове.
Расӯлюллах “алейхиссаля̄ту ве селя̄м) много е харесвал стиховете Хасса̄н бин Са̄бит “радияллаху анх”. Дори е заповядал в месджида да се постави специален минбер за този поет. Хазрети Хасса̄н се е качвал на този минбер и е четял стихове, възхваляващи Мухаммед “алейхисселя̄м”, както и такива, с които е порицавал неверниците. Нашият любим пейгамбер “алейхиселяту ве селям” е казал (по меал):
(Думите на Хасса̄н са по-ефективни за враговете, отколкото раните нанесени им със стрели от лък)
Източник: [М. Насӣхат]
Два хадис-и шерифа, по този казус, гласят следното:
(Относно възхваляването и опазването на Своя Пратеник, Алла̄ху теа̄ля̄ подкрепя Хасса̄н чрез Рӯху’л-Кудс (т.е. Джебра̄ил “алейхисселя̄м”)) [Бухари]
Расӯлюллах “саллялла̄ху алейхи ве селлем” е харесал много думите на поета и е отправил следната дуа за него:
(Зъбите да не ти опадат!) [Ха̄ким]
Няколко хадис-и шерифа относно стиховете гласят:
(Поезията е такова слово, че красивото е по-красиво, грозното е по-грозно) [Буха̄рӣ]
(Някои стихове без съмнение са явна мъдрост) [Буха̄рӣ]
(Наред с омайващите слова, съществуват и мъдри стихове) [Ебу Давуд]
Уехабитите (или вехабиите) и безмезхебниците- по точно неприемащите четирите праведни мезхеба на сунитите: ханефи, малики, шафи’и и ханбели)- наричат мюсюлманите, които възхваляват Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” и искат неговото застъпничество- мюшрици (съдружаващи). Затова че не нямат основателни доводи за това и не могат да го заявят открито, казват че мевлидът е бид’ат. Как може да е бид’ат, възхваляването на Расулюллах “алйхиселяту ве селям”? От това възхваляване могат да се притесняват само онези, които не обичат Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”, защото Аллаху теаля ясно го възхвалява в Коран-и керим, със следните знамения по меа̄л:
(И те изпратихме, като милост за световете) [Енбия̄: 107]
(И те изпратихме Ние за всички хора само като благовестител и пре-дупредител) [Себе: 28]
(За теб има безкрайна, несвъшваща награда. Ти наистина имаш велик нрав) [Калем: 3-4]
(И ще ти въздаде (много благословии) Твоят Господар, и ще си доволен) [Духа̄: 5]
(Аллах и Неговите ангели благославят със салева̄т Пейгамбера. О, вярващи, и вие го благославяйте със салева̄т [възхвала с почит]!) [Ахза̄б: 56]
[Щом Аллаху теаля въхвалява толкова много Своя любим “алейхисселям”, как може, когато ние- Неговите последователи- го възхваляваме, това да се нарече бид’ат?]
При условие, че не се събират заедно, на едно място, мъже и жени и не се използват музикални уреди и други подобни харами, е мустехаб (харесвано от Расулюллах “алейхиселям”, негова традиция) да се изрази благодарност за тази свята нощ, като се четат салева̄ти и мевлиди в името на задоволството на Алла̄ху теа̄ля̄, да се раздават сладки храни и шербети и да се извършват добрини. (Хадӣка, Ни’мету-л-кубра̄, М. Насӣхат)
Да се отдава значение на рождените дни е нещо, което християните са научили именно от мюсюлманите.
Има ли доводи в книгите на ислямските учени, че мевлидът е ибадет?
За да съобщят, че четенето на мевлид е ценен иба̄дет, ислямските учени са написали множество книги на различни езици. Десет от тези книги са изброени в книгата „Кешфу-з-зунӯн“. Сред известните книги за мевлид са „Ер-рeдду аля̄ мен енкера кира̄ете-л-мевлиди-н-Небӣ“ на има̄м Суйӯтӣ и „Ен-Ни’мету-л-кубра̄“ на Ибни Хаджер-и Хейтемӣ.
Да се възхвалява Расӯлюллах “саллялла̄ху алейхи ве селлем”, да се изказва че е най-високопоставеният сред всички същества, да се изказват дадените от Аллаху теаля на своя любим високи достойнства и да се иска неговото застъпничество в Съдния ден е голям и ценен ибадет. Противопоставянето на това, не е нищо друго, освен дълбоко невежие и много грозен инат? Не е ли достатъчен за довод 56-о знамение на сӯра Ахза̄б, по меал: (Аллах и Неговите ангели изпълняват салева̄т за Пейгамбера. О, вярващи, изпълнявайте салева̄т и вие!)?
[салеват=възхвала]
Мустехаб е в израз на благодарност за тази нощ да се четат салева̄ти и мевлид в името на задоволството на Алла̄ху теа̄ля̄, да се раздават сладки и да се вършат добрини. Да се подаряват дрехи и подобни неща на праведните, би било отдаване почит към тази нощ. Голям сева̄б е, ако тези добрини се правят заради задоволството на Алла̄ху теа̄ля̄. (Ибни Батта̄л Ма̄ликӣ)
Събирането на праведни мюсюлмани в места за мевлид и нахранването на бедни винаги носи севаб. Но ако тези неща се примесят харами, като музикални съпроводи, би станало голям грях (Алля̄ме Захӣруддӣн бин Джа’фер)
Голям сева̄б е на сбирищата за мевлид да се раздава садака и подаръци, да се изразява радост и добро настоение и да се чете мевлид без да се извършат хара̄ми. (Алля̄ме На̄сируддӣн)
Да се организира мевлид, без да се примесват харами е мустехаб (шерха на С. Ибни Ма̄дже)
В една от най-ценните книги на ханефитския мезхеб – „Дурру-л-мухта̄р“, се казва: “Позволено е да се чете мевлид в името на задоволството на Алла̄ху теа̄ля̄.”
Да се вършат бид’ати при четенето на мевлида съвсем не означава, че и самото четене е бид’ат. Четенето на мевлид в днешно време е съпроводено с многоб-ройни бид’ати. Например: жени и мъже се събират на едно място, дават пре-димство на мевлида пред Кора̄н-и керӣм, използват музикални инструменти. Някои хора изпадат в заблуда, като наричат мевлида бид’ат, вместо да кажат, че гореизброените неща са хара̄м.
Не е правилно да се казва: “Мевлидът е бид’ат”. Правилно е да се каже: “Когато се чете мевлид в днешно време се вършат и много бид’ати.”
източници: (Ед-дурер-ул-месун)
