Въпрос: Ако хилялът (новата месечина) на рамазан или курбан байрамите се видят от която и да е точка по света, считат ли се за видени във всички страни? А, ако не се е видял хилялът и са обявили за байрам, денят преди действителния байрам, приемат ли се заколените курбани на хората, които са заколили своите животни преждевременно?
Отговор: В книгата “Ислямска нравственост” е поместено предание от книгата “Редд-ул мухтар” на хазрети Ибни Абидин “рахметуллахи алейх”. В това предание се казва:
“Имам Шубки “рахметуллахи алейх”, казва, (Ако някой съобщи за видян хилял на 30-ия ден от шабан, а в изчисленията в календарите се казва, че новата месечина ще се появи след полунощ, в такъв случай се вярва в изчисленията от календарите, защото изчисленията за изгряването на новата луна са категорични. Не е възможно тя да е видяна преди да е изгряла). Шемс-ул-еимме Халвани “рахметуллахи алейх” казва, (Рамазанският месец започва след като се е видял хилялът, а не с неговото изгряване. Затова, че изчисленията сочат към нощта, когато ще изгрее хилялът, началото на рамазанския месец не може да се разбере чрез изчисление. Когато двама праведни мюсюлмани кажат (“Видяхме луната!”) или кадията (в истинска шериатска държава/ такава днес не съществува) издаде указ и рамазана започне на едно място, говеенето трябва да започне из цял свят. Но времената за хаджа, курбана и намаза не са по този начин. При настъпването на техните времена в една област, не означава, че те са настъпили и в други такива)” [Редд-ул-мухтар]
Ако се изчисли по правилен начин, не би било трудно да се установи изгревът на новия хилял, защото в законите на Аллаху теаля не съществува и частичка неточност. Луната изгрява в часа съобщен от изчисленията, като не закъснява дори секунда. Да се празнува байрам, един ден по- рано от изчисленията, е неприемливо спрямо науката, защото не е възможно новата луна да бъде видяна преди изчислената дата. Изгряването на луната е досъщо като изгряването на слънцето. Да се каже “Аз видях слънцето да изгрява преди изчисленото време”, е неприемливо. Слънцето винаги изгрява в определеното от календарите точно определено време. Не е възможно да изгрее по- рано, но е възможно, ако е облачно, да няма видимост и да не се види.
По същия начин става и започването на месеците. Хилялът изгрява в точно определения, чрез изчисления ден и час, но точно в него ден е възможно да не може да бъде видян. Религията ни взема на впредвид самото виждане на изгрева, а не неговия изгрев. Не може да се обяви за байрам денят, който е изчислен със измервателните уреди. Затова и когато рамазанският хилял се види, в която и да е точка по света, започването на дните за говеене и рамазанския байрам стават ясни и датите им са едни и същи във всички страни. В един хадис-и шериф се казва: (Когато всички започнат оруджа, започнете го и вие. Когато всички празнуват байрам, празнувайте и вие) [Тирмизи, Ебу Давуд]
А каква е ситуацията при курбан байрама?
При курбан байрама не е точно така. Ако в Америка се види хилялът на месец зил’хидже, а в България не се види, хилялът видян в Америка не се приема за видян и в България. Така че денят на курбан байрама се определя, след като е видян хилялът на зил’хидже. Денят арефе е, или 9-ият изчислен от календарите ден на зил’хидже, или следващият ден. (Сеадети-и ебедиййе)
На местата, където денят на курбан байрама се определя според изчисления, и не се знае шериатско установения байрам- мислейки си, че е байрам- заколените от мюсюлманите курбани на арефе стават сахих (действителни, зачетени). За да се постъпи предпазливо при извършването на този ибадет, курбаните трябва винаги да се колят през втория ден от изчисления в календарите байрамски ден, т.е. втория ден на курбан байрама.
