В книгите си ислямските учени са казали:
Всеки един от дните на месец рамазан е празник за мюсюлманите. Възползвалият се от тези дни, би прекарал цяла една година изпълнена с берекет. През петъчните дни и всички дни на рамазан мъченията на всички, включително и на неверниците, спират.
Така както една перална машина изпира поставените в нея мръсни дрехи, така и месец рамазан изчиства говеещите през него. Чистенето започва от първия ден- а на последния ден, говелият цял месец мюсюлманин вече се е превърнал в бляскаво чист. След като приключи рамазана, замърсяването на сърцето започва наново. През този месец трябва да се отправя следната дуа:
“Я Рабби, причисли ни към онези, за които месец рамазан ще се застъпи в Съдния ден! Приеми нашия орудж! Причисли ни към онези Твои раби, които си Опростил през този месец!”
Месец рамазан ни дава малко неразположеност и дискомфорт. Така е! Но нали предназначението на ибадетите (служенията) е именно разкрият безсилието и нуждата на вярващия. През нощта Регаиб, Аллаху теаля дарява много благодат и приема дуите.
С какво тогава се различава тя от месец рамазан?
За онзи, който извършва ибадети и се предпазва от харами през месец рамазан, му би била отдадена възможността да продължи с извършването на тези неща през цялата следваща година. Възможно ли един на̀кит да бъде опазен, чрез завиване в тютюнова хартия? -Разбира се че не! Нужно е да бъде сложен в красива кутия за накити. Ето затова и шабан, шеввал и месеците за хадж са като ценни кутии за накити, опазващи месец рамазан.
Последващите исляма биха последвали приятелите на Аллаху теаля, т.е. нашия любим Пейгамбер “алейхиселяту ве селям” и неговите наследници- ислямските учени “рахметуллахи алейхим еджмаин”. А онези, които последват своите нефсове, с това си деяние, те ще са последвали Неговите врагове. През този месец трябва да се прави много истигфар [да се изрича по много естагфируллах]. Истигфарът е лек и изцеление и за земния, и за отвъдния ни живот. Всеки ден трябва да се изрича по 100 пъти следната дуа,
(Естагфируллахел азъйм еллези ля иляхе илля хуввел хаййел каййу̀ме ве ету̀бу илейх).
Затова че в наши дни за начало на месец рамазан се приема посочена дата от таквимите (календарите), първият и последният му ден остават съмнителни [т.е. може да не съвпадат със изгрева на новата луна]. Поради това големият ислямски учен сеййид Абдулхаким Арваси “рахметуллахи алейх” е казал, (След рамазан-ъ шериф трябва да се говее два дена ка’за орудж) [т.е. след байрамските дни, когато имаме възможност, да говеем още два дена, като възнамерим за последни два пропуснати оруджа през месец рамазан, с което да си подсигурим цялостното говеене през рамазан]. В книгата за фетви Кадъхан се казва, (Ако се започне едномесечно говеене, базирайки се на календар, началото и края на рамазан биха били съмнителни. Има вероятност да е започнато да се говее един ден преди началото на рамазан или на втория ден или да е съвпаднало точно на началния ден. В първия случай, би започнал в деня, преди началото на месеца, поради което байрама би бил празнуван [преждевременно] в последния ден на рамазан. Във втория случай, няма да е говяно през първия ден, което означава, че ще бъде говяно през първия ден на байрама. И при двата случая ще се е говяло 28 дена, затова след байрама трябва да се говеят два дена ка’за орудж. В третия случай, съвпадането на началния и крайния ден, с дните от таквимите, е съмнително. Поради това, че в такива съмнителни дни оруджът не става сахих (действителен), след байрама трябва да се говее два дена ка’за орудж).
***
Ислямските учени казват:
През този месец стана фарз- да се говее орудж, и суннет- да се кланя теравих. Рамазан означава изгаряне. Този месец изгаря греховете на говеещите и покаялите се. През рамазан добротата, изобилието и берекетът са навсякъде. Този месец е месецът на търпението. Който прояви търпение (сабр), ще получи отплата за това, в пъти повече. Аллаху теаля би го дарил с Дженнет. Ако през този месец работодателите окажат лекота на говеещите си служители, Аллаху теаля ще ги опази от мъчения. На прочелия една страница от Коран-и керим през месец рамазан, ще се даде севаб, колкото сто нафиле хаджа.
За това, че Аллаху теаля е много милостив и обичащ много да опрощава, за да изтрие греховете които извършваме между намазите, е заповядал кланянето на намазите в петте им времена. Освен това, създавайки петъчния ден (джума’), през него Той приема направените от нас дуи и изтрива греховете и грешките, които сме допуснали през изминалата седмица. Заради достойнството на рамазан, в продължение на цял месец, гробните мъчения спират, дори и тези на неверниците. Няма мъчения за никой. Отделно на това, Аллаху теаля приема дуите, отправени през благословените нощи.
Рамазан-ъ шериф е такъв месец, че е присъщ само на общността на Мухаммед “алейхисселям”. Хазрет-и Али “радияллаху анх” е казал (Ако Аллаху теаля не беше пожелал и предвидил да опрости този уммет [тази общност], нямаше да подари рамазан-ъ шериф на мюсюлманите).
Месец рамазан е едно от най-големите блага. Опрощението и благата през него са в изобилие. Единият му ден е равностоен на 1000 дни. За фарзовете му [задължителните ибадети] се дава севаб умножен по 70, а за нафиле ибадетите- колкото за фарзовете през другите месеци. На всичкото това, в него се намира нощта Кадр, равняваща се на 1000 месеца. Всеки един ден от този месец е като байрам, защото през всеки един от тези дни стотици хиляди мюсюлмани биват опростени и отправяни към Дженнета.
Рамазан е толкова благороден месец, че се застъпва за всички грехове и непременно ги изчиства. До края на байрама, говеещият мюсюлманин става изящно чист.
Макар и Аллаху теаля да е известил севаба на всеки ибадет, Той не е известил севаба на рамазан, т.е. не е казал (Севабът на оруджа е еди колко си…). Покрил го е за да ни даде въздаде щедро, когато ще имаме най-голяма нужда от севаб.
Всеки ден на рамазан-ъ шериф е байрам. Годината на онези, които оценят и се възползват пълноценно от тези дни, би преминала изпълнена с берекет.
По време на рамазан-ъ шериф, Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” освобождаваше военно-пленниците и даваше всичко, което му бяха поискали. На извършващите добри дела и ибадети през този месец, би се отдало да продължат да ги извършват през цялата година. А онези, които проявяват неуважение към него и вършат грехове, биха продължили да извършват грехове през цялата година.
Този месец трябва да се приеме за много ценна възможност и за спечелването на безкрайния живот посредством извършването на колкото се може повече ибадети. Трябва да се правят нещата, от които Аллаху теаля ще е доволен. Този месец трябва да се знае за ценна възможност за спечелването на безкрайния отвъден живот.
Докато се говее трябва да се страни от греховете. Така както трябва да пазим от грехове нашите очите и език, така трябва да опазваме и нашите уши. Защото за това че е грях да се говорят неща, които са харам, би станало грях и да се слушат такива неща. Нужно е да се опазват и останалите органи. Вършещият харами, заедно с което говее орудж е, като един болен човек, който вместо да приема лекарство, пие отрова. Това е защото грехът е като отрова. Той унищожава севаба на нашите ибадети.
След като се извърши грях или нещо лошо, човек трябва незабавно да направи товбе ( т.е. да се покая), след това да направи нещо добро на някого и да започне редовно да извършва ибадети.
В хадис-и шериф се казва: (Когато извършиш грях, веднага след него направи нещо добро, извърши един севаб, за да може да унищожи този грях!) [Бейхеки]
(Където и да си, в каквото и положение да си, страхувай се от Аллах и лошотията незабавно направи добро, за да може то да я унищожи!) [Тирмизи]
В Коран-и керим, по смисъл, се казва:
(…Несъмнено добрините премахват злините…) [Худ 114]
Добрини трябва да се правят на всички, без да се гледа дали те са добри или лоши! Да се помага на немощните, възрастните и нуждаещите се хора е една от заповедите на нашата религия. В хадис-и шериф се казва: (Почерпилият с нещо своя брат мюсюлманин, все едно е почерпил Аллаху теаля.) [Теберани]
(Ако един младеж окаже почест на един възрастен човек, поради старостта му, когато този младеж остарее Аллаху теаля ще създаде за него младежи, които да му слугуват) [Тирмизи]
Да се прави добрини на хората е голям севаб. В хадис-и шериф се казва: (Всички хора са като членовете на семейството на Аллаху теаля. Най- обичаният от Аллаху теаля сред тях е онзи, който е най-полезен за останалите [хора] от Неговото домакинство. А най-не обичаният от Аллаху теаля е онзи, който не прави добрини на останалите от Неговото семейство) [Беззар]
(Няма по-добро нещо от следните две неща: да се вярва в Аллах да се вършат добрини на Неговите раби. И няма по-лошо нещо от следните две неща: да се съдружава на Аллах (ширк) и да се прави зулум на хората) [Дейлеми]
(Най-добър е онзи, от когото винаги се очакват добрини) [Тирмизи]
(Правенето на добро удължава живота) [Таберани]
(На който му бъде направена добрина, да споменава тази добрина! Да се споменава добрината е шюкюр (отблагодаряване), а покриването на добрината е неблагодаряване.) [Ебу Давуд]
