…Опитите за всяване на разединиение между мюсюлманите, инициирани от страна на християнските издатели в Османската държава, чрез техните кампании за “превод на Корана”, са били подложени на тежка критика от обществото през 1924 г. На фона на разпространяваните книги с преводи и меали на Корана, тогавашният Диянет (министерството по религиозните въпроси) в новооснованата турска държава, не е останал безразличен към тези събития и е публикувал следната декларация, целяща пробуждането на мюсюлманския народ.
Декларацията на Диянета, обобщена в 6 точки, гласи:
1– Вихрушката от разпространението на новопреведени копия на Корана е крайно вредна дейност, започната веднага след провъзгласяването на Втората конституционна монархия (през 1908г.).
2 – Преди Втората конституция, османската държава държеше религиозните публикации под контрол и категорично не допускаше разпространяването на фалшиви, лъжливи и неавтентични ислямски книги, преводи и тефсири на Коран-и керим.
3– След Втората конституция някои злонамерени хора, немюсюлмани, се възползваха от свободата на печата и започнаха да публикуват “преводи на Корана”, съответстващи на техните коварни цели.
4– Да се каже “Коран на турски език” е кюфр (отнема имана, човек става неверник)! Коранът е божествен! Превода на Корана е невъзможен.
5– Инициаторите за разпространението на “преводи на Корана”, са имали за цел да поставят началото на едно реформаторското движение в ислямския свят. Всъщност те успяха и постигнаха това.
6– Тези опити да се преподава исляма на младите хора и населението, посредством преводите и меалите (книги със смисловото значение) на Корана е изключително погрешен и вреден метод. Ислямската религия се научава не от превода на Корана, а от книгите по илмихал (акаид, фикх, етика), написани за общността, от страна на ислямските учени!”
Кои са хората (писателите), които са превеждали Корана по онова време? Нека видим…
– Юмер Ръза Догрул (тур. Ömer Rıza Doğrul), който с парите от преводите, всяка вечер е черпел с алкохолни питиета своите приятели в местната кръчма (факт!)…
* Исмаил Хаккъ Балтаджъоглу (тур. İsmail Hakkı Baltacıoğlu), който дори не владеел арабския език (факт!)…
* Абдулбаки Гюолпънарлъ (тур. Abdülbaki Gölpınarlı), който години след като разпродаде преводите си заяви, че е последовател на сектата Рафизийе (факт!)… Списъкът с подобни “учени-подбудители(!)” съвсем не спира до тук…
Един от големите учени на Анадола- имам Биргиви “рахимехуллах”, съобщава следните хадис-и шерифи свързани именно с тази тема. Той казва: “Ако някой придаде смисъл на книгата на Аллах, посредством собствения си разум и виждане, дори и да е познал смисъла, пак ще е постъпил грешно.” и “Който разяснява Коран-и керим на собствена глава с лично виждане, без има необходимите знания за това, да се подготви за своето място в Джехеннема!”
Шейх-ул ислям Мустафа Сабри ефенди- един от големите ислямски учени от последните времена на Османската държава- в книгата си “Mes’eletü Tercümeti’l-Kur’an”, разяснява тайните и коварните намерения скрити зад модата наречена “превод на Коран” и плановете им как да унищожат нашата религия отвътре. Тази книга е издадена от книгоиздателство “Бедир”. В наши дни, днешният Диянет в Турция раздава на хората безплатно тефсири (книги със смисъла на Коран-и керим) под предтекст- “борба с мисионерите” !?!?. Не ви ли се струва “малко” странно това…?
източник: Aile/Mehmet Oruc
