Шестте качества на съществуването на Аллаху теаля – СЪФАТ-И ЗАТИЙЙЕ

Съфат-и затиййе или качествата на съществуването на Аллаху азим-уш-шан, които са ваджиб т.е. задължителни да знаем като мюсюлмани, са шест:

1. Къдем- ­ съществуването на Аллаху азим-уш-шан няма начало.

2. Бека- ­ съществуването на Аллаху азим-уш-шан няма край. Това се нарича ваджиб-ул вуджуд. Доказателството по пътя на преданието е трети айет на сура Хадид. Доказателството по пътя на разума е че ако имаше начало и край, Аллах трябваше да е бил сътворен, което се равнява на това, че е безсилен и нуждаещ се, а безсилният и нуждаещият се не би могъл да сътвори нищо. Това е немислимо за Аллаху азим-уш-шан.

3. Къям би нефсихи- ­ Аллаху азим-уш-шан не се нуждае от нищо и никого в Своите същност, качества и дела. Доказателството по пътя на преданието е последният айет на сура Мухаммед “алейхисселям”. Доказателството по пътя на разума е че ако не притежаваше тези качества, Той щеше да е безсилен и нуждаещ се, а безсилието и нуждата са немислими за Аллаху азим-уш-шан.

4. Мухалефетун лил-хавадис- ­ Аллаху азим-уш-шан в Своите същност и качества не прилича на нито едно създание. Доказателството по пътя на преданието е единадесети айет на сура Шура. Доказателството по пътя на разума е че ако не притежаваше тези качества, Той щеше да е безсилен и нуждаещ се, а безсилието и нуждата са немислими за Аллаху азим-уш-шан.

5. Вахданиййет- ­ Аллаху азим-уш-шан в Своите същност, качества и дела няма съдружници и подобни Нему. Доказателството по пътя на преданието е първи айет на сура Ихляс. Доказателството по пътя на разума е че ако имаше съдружник, то световете щяха да изчезнат. Единият щеше да пожелае сътворението на нещо, а другият нямаше посредством, което щеше да възникне сблъсък по между им.

6. Къям би-нефсихи- битието на Аллаху азим-уш-шан е от само себе Си. Не е обект на време и пространство. Преди да създаде местата и пространството Той съществуваше. Защото Той е Независим от каквато и да е нужда. Какъвто е бил Аллаху теаля преди да създаде всичко, такъв е и сега и ще остане такъв вечно. [т.е. нищо от Неговото същество няма да се промени]

из “Мързакл-ъ илмихал”